Варна - морската столица на България » Интервю http://ovarna.bg Актуални новини от Варна и региона,събития във Варна и региона,услуги във Варна и региона,имоти по черноморието,Безплатни обяви за варна и региона Mon, 18 Mar 2019 13:27:14 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=4.0.26 Васил Михайлов: Духът започва от семейството, от учителя, от театъра, от песните, които баба ти ти пееhttp://ovarna.bg/intervyu-2/vasil-mihajlov-duhut-zapochva-ot-semejstvoto-ot-uchitelya-ot-teatura-ot-pesnite-koito-baba-ti-ti-pee/ http://ovarna.bg/intervyu-2/vasil-mihajlov-duhut-zapochva-ot-semejstvoto-ot-uchitelya-ot-teatura-ot-pesnite-koito-baba-ti-ti-pee/#comments Sun, 13 May 2018 20:01:28 +0000 http://ovarna.bg/?p=60089 Българската духовност бяга в чужбина. Много ме е страх за това кои напускат и кои остават и дали се връщат. Това каза в интервю пред Диана Любенова в предаването „Тази неделя” по bTV легендата на българското кино и театър ]]>

Българската духовност бяга в чужбина. Много ме е страх за това кои напускат и кои остават и дали се връщат. Това каза в интервю пред Диана Любенова в предаването „Тази неделя” по bTV легендата на българското кино и театър Васил Михайлов.

„Чувам, че учителите, за да доведат учениците на театър, една част от тях искат комисиона. Побърквам се от това бе, ей хора! Мен учителите ми по литература са ме направили актьор и всички, които познавам. Те правеха драматизации на произведенията, които учим, за да ги научим. Те и музикантите са ни направили хора на изкуството. Не ги водете само на „Железният светилник”, защото го учат. Научете ги да ходят на театър. Иначе никакъв дух няма да има“, призова той.

Духът започва от семейството, от учителя, от театъра, от песните, които баба ти ти пее, категоричен беше Васил Михайлов.

Ето и целия разговор с актьора:

– Вие сте от онова поколение актьори, за които актьорската професия е била и е високо хуманна. Напускало ли ви е някога през времето това усещане, че правите нещо толкова значимо и важно?

– Само няколко пъти съм усещал това, за което става на въпрос – сливането с персонажа и отзвукът от публиката е такъв, че аз съм стоял зад кулисите, рева и не мога да изляза на сцената. За една камерна пиеса, която играехме с Йоана Попова 27 години, хайде да не бием рекорда, по-малко е – 23-24 години, и за Георги Димитров, когато играх тук в спектакъла „Дяволския кръг“. Искам да кажа, че само няколко пъти съм усещал, че се докосвам до…. Във всички други ситуации е професия, рутина, темперамент, нагласа. Аз обичам да съм весел, както виждате, говорихме си глупости преди това, за да се насъскам. Така правя и за всеки спектакъл. По този начин е празник, то си е празник. Артистът трябва да бъде изкъпан заради партньорките.

– Какво правите преди спектакъл, имате ли ритуал? Идвате много по-рано от всички, както се разбра.

– Достатъчно по-рано, даже вече не си ходя в гримьорната, защото имам проблем с изкачването на стълбите. Няма да издавам такива кухненски истории, но казах – обичам да съм весел, независимо на каква цена. Аз съм разказвал виц на сцената дори в момента, когато петте момичета в „Утрините тук са тихи“… Жалко, не сте гледала това представление, аз като си видя плаката, и ме избива на рев. Излизаме с един асансьор и когато спрем, най-старшата от тях казва: „16, другарю старшина“, тоест немците, срещу които съм ги повел, не са двама, а 16, откъдето почва трагедията. Но докато излизаме с асансьора, аз им казвам някой много тъп или глупав виц, за да ги насъскам, и те понеже се хилят, докато излизаме, а там горе трябва да бъдат трагично, всички са с много изкривени физиономии. Понеже ще говорим за „Аскеер“-а, сега на Милен Миланов, нашия шеф, едно време аз бях шеф, но му отстъпих, защото започнах много да играя  и не можех да смогвам, как ние 4-5 души играхме жени. Защо играхме жени, не мога да си го представя и да си го обясня, извинявайте. И талантливи хубави актьори, които ги обичам, но дебели, играят дебели жени. Еми не е хубаво това. Но и аз съм играл жени много по-рано и не помня въобще защо играхме. Само виждах, че голямата ми капела ей така правеше – на запис после, от смях. Играл съм и Снежанка веднъж.

– Значи комедията изобщо не ви е чужда.

–Не, не ми е чужда. Неслучайно се кефя на това, че жена ми не ме е познала в „Сизве Банзи е мъртъв”, да не ви го играя сега, че ще се разроша. От един много пълен мой колега костюма му три пъти го свиваха, за да ми стане така, че да не мога да дишам – каре, бяло и черно. И се носи една мека шапка в една много шарена торба. И човек, който не е виждал нито кръчма, нищо не знае, като тревата е, и отива да си прави снимка, Стефан Данаилов му прави снимка. И ще се напишка жената от смях и се страхува да не ѝ се смеят другите, че се смее на мъжа си. Ето разказвам смешни истории. Давайте за „Аскеер“-а.

– Тази година е много специална за вас, взехте страшно много награди в продължение на 2 месеца само, включително и от президента Румен Радев за цялостен принос към изкуството и културата, от „София филм фест“ за принос към българското кино. Сега предстои да вземете за цялостен принос на Академия „Аскеер“ към българския театър. Коя награда ви е най-ценна и въобще можете ли да ги степенувате?

– Не знам коя ми е най-ценна, но артистът обича да получава награди, колкото и да са много. За цялостна дейност съм почнал отпреди 20 г. да получавам и тогава ми беше много смешно. Казвам: Тия хора какво ще ми дадат, като стана на 80 г., смеейки се на себе си, че няма да доживея. Ето, доживях и сега ако ви кажа, че са 5-6-7 за цялостна дейност, ще ви излъжа, не знам точно даже. С това не се оплаквам, напротив, приятно ми е. И те ми се сърдят защо не взех наградата на Съюза на артистите.

– Защо не я взехте?

– Христо първо ми се обади по телефона и аз му казах всичко на него. След това не съм говорил, но той ме принуди да говоря, когато е излязъл и е казал: Той батьо Васьо говори за преди нас. Не, преди него, със Стефан Илиев, със Стефан Данаилов и аз направихме 2-3 закона, които не се провеждат, Христо, не се провеждат, затова казвам, че няма театър. Има в провинцията 4-5 театъра, да не ми се сърдят колегите. Не е театър този, в който играят трима-четирима като мен на половин бройка, едно-две деца, които са от този град и затова са  отишли, защото ако отидат в другия, няма къде да живеят. Защото аз когато станах директор в Хасково, станах с условие – да дадат 9 апартамента и 5 тавански стаи в новия блок. Дадоха ми ги! Сега разбрах, че са продадени. Но ето – и синът ми беше режисьор, няма къде да живее, няма какво да яде. Закони има, само че не е участвал Христо, а Стефан Илиев е участвал, разбира се, той беше против закона за театъра във Великото народно събрание, това е истина и ние не го приехме.

– Добре де, като заговорихте за Великото народно събрание, вие тогава сте се отказали от заплатата си. Сега, от позицията си в днешния ден, съжалявате ли, че го направихте.

– Не, по принцип никога не съжалявам. Тогава имаше цяло движение. Аз ги записах – 131 души. Останахме само аз, Нешка, Панкратий и Светлин Русев. Аз преди 1-2 години отидох по друг повод да взимам стажа си. Оказа се, че и това не са ми зачели, и са прави, защото аз бях на щат във Военния театър и ме беше срам да вземам от две места заплати, пък и снимах през това време, заснех 4 филма. И въобще на втората седмица разбрах, че съм сбъркал мястото, където съм отишъл. Още там започнаха идиотщините. Сега разбирам, че не заслужават тези пари да ги остави човек.

– След такава дълга кариера може ли да кажете с кои от Вашите колеги Ви е било най-приятно да работите, било то актриси или актьори?

– Аз дойдох тука в „Старата дама” и репетирах с Кондов, с Наум Шопов, с Любомир Димитров, с Емилия Радева. Разбирате ли, втори курс бях и настъпих Кондов, щях да му счупя крака от притеснение. Аз бях много слаб и Леон ме сложи по тиролски къси гащи, с две щеки отдолу, с шкембе и с руса перука. Можете ли да си представите – на 22 години, бях като пълен идиот.

– Бяхте ли конкуренция с тези големи актьори?

– Разбира се, това исках да Ви кажа, че Митко Миланов, когато напусках театъра, да ида в провинцията, задължително – деца, държавата ни праща да се учим и след това ни праща да станем артисти…Артист ставаш след петдесетата роля. Аз се върнах тук с около 30 роли и още не бях артист. Но когато направих 50 роли, 10 години вече бях актьор, и станах заслужил артист. Исках първо да кажа, че с Наум Шопов много дълго партнирахме, воювахме с него.

– Правехте ли си номера?

– Много! Наум обичаше да играе сам, но аз го докарах дотам, да ми каже един ден: „Прав си! Добре де! Прав си!”, и псуваше на старозагорски с отворено „а”. Не може двама души на сцената и той да играе сам. Има един монолог примерно, който някой път той не го казваше. Казва: „Ти си”.. Казвам: „Не съм, имаш цял монолог” – това си говорим на сцената, пред публиката. И на този монолог примерно той играеше и накрая винаги му ръкопляскаха. Но на мен не ми обръща внимание, а той го играе на мен, за мен. И аз му казвах, като не му ръкопляскат: „Тоя път няма, кофти стана, миналия път беше добре, когато ме включваше и мен”. И накрая, последните години ми каза: „Прав си, партньорството е голяма работа!”.

На последното ни представление той не дойде. На петстотното. Не му се сърдя. Не дойде, защото се беше разсърдил, че не го покани тук Стефан да играе Паница. То не стига, че аз бях стар за Стамболов, ами Паница е бил на 25 години, а Наум вече беше на 60 и няколко и беше се разсърдил. Не дойде на петстотното представление тоя старозагорец. Но аз помня, че бях в телевизията, когато почина. Аз имам от малък такива събития вкъщи и не ходя на поклонения, но го поздравих с една част от монолога ми, който сега казвам в „Дон Жуан, завещанието на един целомъдрен женкар“: „Господи, там горе не се задават въпроси, знам, но толкова искам да те питам: Там горе има ли любов, Господи? Ако няма, не е страшно, не бой се, там ще има любов, Господи, аз идвам!“.

– Имаше ли роля, която сте искали да изиграете и не сте успели по някаква причина?

– Вие знаете коя е, затова ли ме питате?

– Не, не знам.

– Не знаете ли, че аз много исках да изиграя Зобра гъркът. И сега вече театърът ми предложи, но Зорба е на 56 години, а аз съм на 80. Толкова я обичам, че не мога да си позволя, както и бай Ганьо не можах да изиграя. В един филм на Христо Христов има 3-4 сцени, и за него остарях, както остаря и Калата, когато го игра. Тогава трябваше Гришата да го играе, след това аз. Не може, това са два образа, които искат много енергия, много енергия. А тя…

– Кога ви идва да запеете?

– Вече много отдавна не ми се запява. Казах скоро, че наистина, като слушам прогнозата за времето, и аз се разревавам, защото утре времето може да бъде хубаво, а аз може да не съм жив. Интуитивно сега, лигавя се в момента, но така е. Моля се само за Асен Шопов да се оправи, защото ето той е човек. Сега се измъквам малко. В момента на 85 години му се играят 5 пиеси в 4 театъра. Айде някой режисьор да ми се похвали и да не го обявяват за демоде, а да дойдат да му видят спектаклите.

– Длъжник ли сте на семейството си заради кариерата?– Ами да. Не се замислям. Да, разбира се, всеки е длъжник. И жена ми ми е длъжница, че съм я траел и аз съм ѝ длъжник, че ме е траела. Просто се замислих, защото вкъщи много-много не усещат актьорските ми проблеми, защото има артисти, които пред премиера са в „цикъл”. Няма такова нещо, но аз поначало съм си труден характер. Овенът е достатъчно да бъде Овен, а пък и актьор като бъде…жестоко. Другите ги държа встрани, даже сега малките си внуци не ги водя много-много на театър. И малкия ми син за първи път, като го заведох, се разплака.

Семейството е много важно, аз не съм се развеждал, ако знаете. Мъчим се само с една жена вече 53-4 години, но съм ѝ благодарен на нея, защото пък тя е много интелигентна. Тя ми е така…малката брадвичка, дето кастри нещата. Нея не мога да я излъжа. Хората не бива да остаряват, особено жените. Цяло есе написах едно време в списанието на жена ми: Господи, ако те има, моля те поне жените да не остаряват!

– Имате феноменална памет! Във всички Ваши интервюта, които гледах, цитирате някои от Вашите герои. Изумена съм, даже имах въпрос,но няма да Ви връщам натам, дали си спомняте кандидатстудентските материали във ВИТИЗ?

– Е, как да не помня. Аз помня Ричард III, която ми беше втората роля…“В разкошно лято слънцето на Йорк превърна зимата на нашето недоволство“, но това е малко старческа памет.. Дайте да си говорим за „Аскеер“-а!

– Понеже „Аскеер“-ът се дава в навечерието на 24 май, накъде според Вас отива българската духовност.

– Бяга в чужбина. Много ме е страх за това кои напускат и кои остават и дали се връщат. И духа, за който ме питате, защото аз съм играл и в чужбина много. Ходех в Америка и в Канада. И няма да ида вече в Канада, те и там са разделени на три. Извинявайте, пак се връщам към черното. Но питам: „Защо една трета от салона?“, „Защото сме разделени, вика, на три – имигранти преди 9 септември, след 9 септември и след 10 ноември.“ И там, специално за Канада, се делят.

Чакам, чакам нещо да стане, за да се върне този дух и да го видим какъв ще бъде. Много ме е страх, ето, все антинещата. Ще кажа пак за духа, какво ме е заболяло в последно време. Чувам, че учителите, за да доведат учениците на театър, една част от тях искат комисиона. Побърквам се от това бе, ей хора! Мен учителите ми по литература са ме направили актьор и всички, които познавам. Те правеха драматизации на произведенията, които учим, за да ги научим. Те и музикантите са ни направили хора на изкуството. Не ги водете само на „Железният светилник”, защото го учат. Научете ги да ходят на театър. Иначе никакъв дух няма да има. Българският дух не се създава само на 3 март, като пускаме възрожденски песни и т.н. Духът започва от семейството, от учителя, от театъра, от песните, които баба ти ти пее. Не се връщам назад, защото съм вече възрастен, но това е пътят, нашето си, нашето да се вкопчим тук. Иначе дано светът е мирен, защото е много тревожно в последните месеци.

btvnovinite.bg

 

 

]]>
http://ovarna.bg/intervyu-2/vasil-mihajlov-duhut-zapochva-ot-semejstvoto-ot-uchitelya-ot-teatura-ot-pesnite-koito-baba-ti-ti-pee/feed/ 0
Стоянка Мутафова в най-личното си интервю: Искам, преди да умра,да играя с Муки!http://ovarna.bg/curios/stoyanka-mutafova-v-naj-lichnoto-si-intervyu-iskam-predi-da-umra-da-igraya-s-muki/ http://ovarna.bg/curios/stoyanka-mutafova-v-naj-lichnoto-si-intervyu-iskam-predi-da-umra-da-igraya-s-muki/#comments Tue, 25 Apr 2017 06:19:59 +0000 http://ovarna.bg/?p=56992 Майка и дъщеря са неразделни – те са най-известната ни актьорска фамилия! Коя е тя 95-годишната Стоянка Мутафова е най-голямата българска актриса. В момента тя играе в пет представления и един сериал. Този месец за нея бе доста натоварен ]]>

Майка и дъщеря са неразделни – те са най-известната ни актьорска фамилия!

Коя е тя

95-годишната Стоянка Мутафова е най-голямата българска актриса. В момента тя играе в пет представления и един сериал. Този месец за нея бе доста натоварен – на 6 април любимият й Сатиричен театър „Алеко Константинов“ стана на 60 години, а тя бе наградена с плакет от ръководството на театъра. Дни преди това Стоянка стана лице на наградите „Икар“ по повод на 95-ата годишнина на Съюза на българските артисти. Преди дни пък стана ясно, че нейната пиеса „Щуро семейство“, в която трябваше да застане на сцената до дъщеря си, няма да се играе по желание на режисьора Владлен Александров. За капак се разбра, че Мутафова няма да бъде вписана в Книгата на рекордите „Гинес“, защото няма „излишни“ 15 000 лева, за да си плати.

Интервю на Лили АНГЕЛОВА / bgdnes.bg

- Г-жо Мутафова, в. „България Днес“ и г-н Христо Мутафчиев започнахме акция за събиране на пари за вписването ви в Книгата на рекордите „Гинес“ като най-възрастната играеща актриса в света.

– Това добре, благодаря за идеята. Но знаете ли, аз никога не съм била непризната в родината си. И честно казано, не се бутам да влизам в каквито и да е рекорди. За мен отдавна този тип състезания са безсмислени не защото нямам потенциал да ги спечеля, а защото няма как да ми предложат адекватно предизвикателство. Че с кого да се състезавам на сцената, след като успях да се задържа на нея цели 70 години? И кой е този критерий, който да съпостави това, което аз имам, с нечий друг талант? Не ме разбирайте погрешно. Бих се радвала, ако съм рекорд. Но сама да се предлагам, никога нищо подобно не съм правила в живота си. Всичко с труда си съм постигала.

- Вчера бе представянето на книгата за баща ви – драматурга Константин Мутафов, не дойдохте, за да излезете на сцената. Простихте ли на баща си факта, че сам написа на комисията писмо с молба да не ви приемат на конкурса за артистка в Народния театър?

– Да, простих му. Откъде знаете това? През 1941 г. се явих на конкурса. Имах самочувствието, че съм го издържала, но ме скъсаха. Много плаках. Дни след това дочух зад вратата разговор между майка и татко, в който тя го упреква, че е попречил да ме приемат в театралната школа. Това обаче не ме отказа. Пак се явих на следващ конкурс в Радио София, без баща ми да знае, издържах изпита и почнах да играя. Първата постановка, в която участвах, беше с Кръстю Сарафов. Когато свършихме, бай Кръстю, този театрален колос, каза: „Ще стане от тебе артистка“. И веднага отиде в дома ни, за да ме похвали пред баща ми. Неговото поощрение промени нагласата на татко, който ме извика и каза: „Сега съм спокоен за твоята кариера, но трябва да знаеш – или трябва да си най-добра, или се откажи от това“. Обещах му, че ще стана най-добрата в България. Когато си отиде твърде млад от този свят, това беше нещото, което му казах на гроба, че ще изпълня мечтата си заради него. Много силна връзка имахме с татко. Той никога обаче не ходатайства за мен. Аз съм същата с Муки, макар че можех много да й помогна в кариерата, но не го направих.

- Веднъж ми споделихте, че ако не е бил разводът с Леонид Грубешлиев, нямало да сте това, което сте?

– Така е, защото и Мария Грубешлиева, и Людмил Стоянов бяха от силните на деня, нямаше как да са ми опора, те гледаха те да са напред. Но не им се сърдя. – А майка ви каква роля играе в кариерата ви? – Също изключителна роля. Тя живя до 98 г., Катя се казваше и до последно учеше френски и четеше. Преподаваше класическа филология, знаеше латински и още пет езика.

- Разкажете ми за трите си брака, за голямата ви любов?

– Имах една много силна любов, заради която дори ходих на гледачка. Това беше първата ми любов. Ходихме да ни гледа една жена с майката на Волен Сидеров. Като влязохме, тя само на мен ми каза: „Избий си този човек от главата, няма да го видиш повече, не е за теб той“. Ядосах се, дори магии за любов му правих. Но така и стана, повече не го видях, макар да имах възможност да го срещна, да отида при него. Не го направих. Иначе първият ми брак беше с Робърт Роснер. Срещнах го в Чехия, където учих актьорско майсторство. Беше с 30 години по-голям от мен, професор в театралната академия. Беше любов, но в един момент той много пътуваше, Леонид Грубешлиев постоянно бе до мен и хоп – направихме белята. Нямаше как, върнах се в България и се оженихме. Добре че родих Мукито. Но истината е, че никога не съм обичала Леонид. Много премеждия имах с него. Дали съм му простила, че заради изневяра трамвай му реже крака? Да, простих му. Въпреки че ми е посягал неведнъж, той ме остави, не аз него. До последно седях до него, когато в болницата с отрязан крак искаше да се самоубива.

- След него защо не се получи връзката ви с Лео Конфорти?

– Защото на него Муки сякаш му пречеше. Веднъж се върна от Израел с подаръци, а за дъщеря ми – нищо. Ей това беше достатъчно, за да скъсам с него.

- Нейчо Попов ли е голямата ви любов? Наскоро станаха 43 години от неговата кончина.

– Да, той беше голямата ми любов. И Муки много го обичаше. Все искаше да намери мъж като него. Но такива вече няма. Като се запознахме, Нейчо беше женен, но нямаше деца. На бившата му съпруга направихме апартамент, а ние живеехме под наем. Намери й хубава работа, само да е доволна. Привлече ме Нейчо като мъж, без да е коцкар. От мен да знаете, добрите мъже и много добрите любовници не са коцкари. А тя жената всичко може, но не под всеки (смее се).

- Сексът какъв беше преди и какъв е сега за вас?

– Аз след Нейчо друг мъж не познах по този начин. Сега пред децата свободно се говори за секс, ние тогава прескачахме този урок в училище. Но природата сама те учи. Ама аз мисля, че от толкова подробности може да ти мине меракът, бре! Като си спомня времето, когато бях момиче, сякаш картините са ми запечатани. Лятото например никоя жена не лягаше на плажа без чадърче. Следобед излизахме в рокли от естествена коприна в бежов цвят. На косите си връзвахме ленти. Жените по онова време бяха свенливи. Трябва да кажа, че и в моята къща аз и пред майка ми никога не съм се преобличала. Но истината е, че сексът е много важен в една връзка. А моят първи мъж беше Роснер. Понякога ми става мъчно, че не му обясних как стоят нещата, заради какво точно се разведох с него. Но така било писано.

- Ванга вярно ли е, че не ви е познала нищо?

– Ами не е съвсем така. Аз очаквах много неща да ми каже, а тя само два-три момента и една катастрофа. Тя наистина ни се случи, с Енчо Багаров, с Коканова и Парцалев. Тогава Енчо си отиде. По-късно се присетих за това. Но в личния живот нищо не ми позна, може би точно тогава беше изморена, както ни обясниха.

- Били ли сте суетна като млада, сега се вижда, че не сте?

– Да, много хубави дрехи имах. Имах и хубава фигура тогава. Като взех да надебелявам, Дановски много ми се караше: „Абе, Стоянке, как може така да пълнееш“, „Абе, другарю Дановски, аз съм вече характерна артистка – все ми едно дали съм слаба или дебела. Яде ми се, ям“. След войната бяха модерни малко пълничките жени. Но аз пет пари не давах.

- А сега кой готви у вас?

– Любо Нейков много неща прави за нас. От един ресторант до нас ни поръчва кетъринг, освен това ни плати и парното. Жив и здрав да е.

- Каква майка е Стоянка Мутафова?

– Винаги всичко съм правила за Муки. Лоша майка бях, но после наваксах. Лоша предвид това, че не й обръщах много внимание, но тя всичко имаше. И най-сетне ми се искаше да изляза с нея на една сцена с тази последната пиеса „Щуро семейство“, писана за мен от Димитър Шарков, и някаква интрига се завъртя, та тя е вече „замразен“ проект. А исках, преди да си отида, да изляза на сцената с Муки. Дължа й го, защото не й помогнах, като беше млада, да се наложи. А можех. Навремето за Муки се скараха двамата режисьори – Боян Дановски и Боис Бениеш – при кого да отиде. Жоржета Чакърова я подготвяше за изпитите и смяташе, и не само тя, че Муки е по-талантлива от мен. Но нямаше моя късмет.

- Муки е възпитана като вас, не е интригантка.

– Тя не е нахална и курвалъкът не й е силната страна. Аз цял живот съм плащала данък за поведението си и досега се чудя как намерих сили да победя. Успях и не тръгнах против принципите си. Нищо не ми дойде даром, изстрадала съм го, изработила съм го, отвоювано е и постигнато. Докато не дойде моментът на бисовете. Тяхната цена бе най-висока. А дали ще ме признаят в „Гинес“ или не, аз моя връх си го достигнах.

]]>
http://ovarna.bg/curios/stoyanka-mutafova-v-naj-lichnoto-si-intervyu-iskam-predi-da-umra-da-igraya-s-muki/feed/ 0
АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: ОБИЧАМ ДА КАЗВАМ НЕЩАТА, КАКВИТО СА – НЕКА МЕ ОБВИНЯВАТ, ЧЕ СЪМ ГРУБ!http://ovarna.bg/news-about-varna-and-the-region/aleksandur-dojnov-obicham-da-kazvam-neshtata-kakvito-sa-neka-me-obvinyavat-che-sum-grub/ http://ovarna.bg/news-about-varna-and-the-region/aleksandur-dojnov-obicham-da-kazvam-neshtata-kakvito-sa-neka-me-obvinyavat-che-sum-grub/#comments Thu, 16 Mar 2017 12:13:49 +0000 http://ovarna.bg/?p=56454 На 20 март от 19.00 часа в салона на варненската Арена на смеха „Българан“ във Варна ще се играе комедията от Мате Матишич „Умирай лесно“ с Александър Дойнов и Александър Кадиев. Режисьор е Богдан Петканин. Предлагаме ви интервю на ]]>

На 20 март от 19.00 часа в салона на варненската Арена на смеха „Българан“ във Варна ще се играе комедията от Мате Матишич „Умирай лесно“ с Александър Дойнов и Александър Кадиев. Режисьор е Богдан Петканин.

Предлагаме ви интервю на Гергана Стоянова публикувано в artistoartisto.blogspot.bg

За „Умирай лесно” можем да започнем да ви разказваме, започвайки от черния балкански хумор. Но така ще пропуснем нещо особено важно от тази постановка – атмосферата преди началото на пиесата. На пръв поглед това, което ще кажем, няма общо с разговора по-долу. Всъщност това, което имаме да разкажем, е много важно.

Влизайки в залата, зрителят изведнъж… чува музика. Струнен квартет е заел сцената, разположил е пултовете си сред декорите и предлага неописуема хармония на настаняващите се гости. Няма хаос от търсене на места, няма нервно очакване и броене евентуално с колко минути по-късно ще започне пиесата. „Театърът” предразполага своите почитатели да излязат от работната седмица и съвсем успокоени да се потопят в представлението.

Може би това ще ви прозвучи не на място тук. Може би наистина беше редно да бъде отделено в материал, посветен на близка до него тема. Но наистина това е един напълно реален момент от представлението „Умирай лесно”, изиграно от двамата Сашовци – Дойнов и Кадиев, и наистина допринесе за атмосферата в залата, така че – точно тук му е мястото да го разкажем. За да добиете реална представа за този спектакъл. И да знаете, че в това представление получавате още малко (не, още много!) специално отношение за това, че сте дошли да го видите.
А за това, че режисьорът Богдан Петканин и „двамата Сашовци” показаха на публиката какво трябва да бъде отношението към нея – за това наистина ще поговорим отделно. Сега – за (и със) Сашо Дойнов, или Цинцо, който решава да умре наужким, за да „прецака ония прости германци” чисто по балкански:

17328144_10206563912176368_760184932_nArtisto: Господин Дойнов, „Умирай лесно” е пиеса с особен, черен хумор. Определено има огромна публика за нея, и ето, тази вечер в Бургас тя се хареса наистина много. Кой и как избра пиесата?

Александър Дойнов: Аз я избрах.

А: Как се спряхте на нея?

АД: Хареса ми. Аз много обичам такъв тип хумор, да се шегувам с такива неща. Всеки може да се смее на това, че някой е паднал и се е ударил. А се смей на себе си, че ще умреш! Малко… Това е черен хумор. Този хумор много ми харесва. Нали знаете, това е цяло течение, има своите автори – Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет; самото течение съществува в Америка, има го навсякъде. Много е готино – можеш да се шегуваш със страшни неща.

А: Хуморът в тази пиеса е още по-близък на публиката, защото е много близък до манталитета на Балканите. Но дали това ще бъде разбрано например в Германия, където се развива действието?

АД: Близко ни е, защото става дума за хърватски манталитет, авторът е хърватин. А хърватите са като българите, като сърбите, като румънците. Те са балканци. Ние сме особен регион. Носим общи черти, нищо, че сме отделни държави. Балканска работа – по авантата, по лесната част, по тънката лайсна ако може някак си… А едновременно се утрепваме от работа, защото ни използват.
А за това дали ще се смеят германците – те нищо няма да разберат. Този хумор е само балкански.

А: Обикновено Ви гледаме в комични постановки, но наскоро играхте в „Тайната вечеря на дякона Левски” – една много драматична пиеса.

АД: Да, аз играх Христо Иванов – Големия, който е бил шефа на полицията на комитета и е изпълнявал смъртните наказания. И там не бях смешен. Надявам се, че не съм бил! Аз съм играл големи трагедии. Няколко. Играл съм в „Солунските съзаклятници” Димитър Мечев, който се самовзривява. Така че играя и трагични роли.

А: Но скоро отново предстои да Ви видим в комедия – „Стреляйте по артиста”.

АД: Да, страхотна пиеса поставена от Театъра на Армията. Пиесата е на един от тримата най-големи руски драматурзи – Островски. Актьорският състав също е много силен – Калин Врачански, Нети Добрева, Стойко Пеев и други. Представлението много се харесва. Там играя отново комична роля – търговец на дървен материал. Пиесата е руска класика, не е като тазвечершния балкански хумор.

А: Малко ще излезем от театъра – през изминалата седмица Ви гледахме по телевизията като коментатор в сутрешен блок заедно с тазвечершния Ви партньор на сцената Александър Кадиев. Познат сте и от много други телевизионни предавания отново с Вашия стил и хумор. Къде се усещате по-уютно – в театъра или в телевизията?

АД: Обичам да казвам нещата каквито са и каквито ги мисля, но в телевизиите това не се харесва. Но пък аз не увъртам и си ги казвам. Колкото ме харесват – толкова! Нека да ме обвиняват, че съм груб, нека да ме обвиняват, че съм невъзпитан. Не искам да замазвам със захарната баданарка. Ще си ги казвам без заобикалки, защото точно от заобикаляне сме на тоя хал. Според мен. Така мисля.

 

]]>
http://ovarna.bg/news-about-varna-and-the-region/aleksandur-dojnov-obicham-da-kazvam-neshtata-kakvito-sa-neka-me-obvinyavat-che-sum-grub/feed/ 0
Калин Сърменов: Само като видим кой ни е министър на културата в момента, ще ни стане лошо!http://ovarna.bg/newsbulgaria/kalin-surmenov-samo-kato-vidim-koj-ni-e-ministur-na-kulturata-v-momenta-shte-ni-stane-losho/ http://ovarna.bg/newsbulgaria/kalin-surmenov-samo-kato-vidim-koj-ni-e-ministur-na-kulturata-v-momenta-shte-ni-stane-losho/#comments Sun, 12 Feb 2017 07:46:18 +0000 http://ovarna.bg/?p=55585 Калин Сърменов е от хората, които не цепят басма никому. Актьорът рядко пести мнението си, особено когато става дума за филмово и театрално изкуство и най-вече когато говорим за културата. Болезнено откровен е. И, разбира се, не е останал ]]>
Калин Сърменов е от хората, които не цепят басма никому. Актьорът рядко пести мнението си, особено когато става дума за филмово и театрално изкуство и най-вече когато говорим за културата. Болезнено откровен е. И, разбира се, не е останал без последици от това. Пред репортер на „ШОУ“ той по традиция прави своите силно емоционални и наситени откъм смисъл изповеди.
Прочетете интервюто на Анелия ПОПОВА публикувано в blitz.bg

- Липсва ли ти мафиота Милото – не само в актьорски план, като образ, който си разгърнал, но и от гледна точка на това, което този образ носи и в житейски план за теб?
– Интересен въпрос наистина. Отговорът е многопланов. Това е, когато си свършиш работата толкова добре, положиш толкова усилия и има такъв резултат, че после само си понасяш плодовете от резултата. Носиш едновременно и плюсовете, и минусите. Всяко едно нещо в природата и в света около нас има нужда от енергия – и когато енергийно се зареди, тогава се получава една експлозия. Тази експлозия обаче има и позитивни, и негативни страни. Но да, Милото ми липсва – от гледна точка на това, че всъщност това беше една крачка в посока да се развиват някои неща в българското кино. Някои неща, които аз знам, мога да правя и исках да се развиват. Но не можаха да се развият и това ме товари най-много.

- Кои са тези неща?
– Чисто професионално. За това как се работи в киното, как се изгражда роля там. Аз започнах да го правя, като работех на сляпо, защото в България никой не го прави така. А е нещо, което от тук нататък трябва да се прави. Но за съжаление нито системата, нито средата се развиват в тази посока. Нито има вече филми, нито тази вълна, която бе толкова добре тръгнала, беше разбрана от някого. Благодарение на завист, на безхаберност и абсолютно бездарие – всичко свърши! И сега за съжаление сме заобиколени от едни сурогати, които се пробутват с гръмки рекламни фрази – колко са гледани, колко са невероятни, а те са пълни с посредственост.

- Говориш за същата тази система навярно, която те отхвърли по времето, когато се връчваха кинонаградите, в това число и за успеха на „Седем часа разлика”?
– Точно за нея, да. Тази система, която не може да преглътне истините за себе си. Другото опира до възможности. Ако например ти си състезател по тенис, но не искаш да играеш само в България, искаш да играеш с Джокович… само че Джокович веднага ще ти каже колко всъщност не можеш да я играеш тази игра. Просто се получава така, че посредствеността си избира себеподобни, за да може да се чувства комфортно. Това е по цял свят, не само в България, но при нас се усеща доста драстично, защото ние сме много малки.

- Малка страна, но с очевидно големи възможности за абсурд!
– А, точно! Всъщност опростачването на този народ през годините даде своите плодове – особено в културата, ако изобщо можем да говорим за култура. То само като видим кой ни е министър в момента, ще ни стане лошо. Един човек, който

беше уволнен от този заместник-министър, който в момента му е… заместник-министър

За какъв морал говорим?! Това е истински абсурд! Говоря за човека, който вкара Благоевградския театър с 600 хиляди, той фалира и Русенския театър. Махнаха го оттам. И пак по някакви партийни линии го изпратиха в Москва. След това по времето на Орешарски му дадоха Благоевград – и този, който тогава го махна, сега дойде да му се моли да му стане заместник-министър и той го прие??! То просто е уникално. И го казвам с цялото си огорчение, защото много дълго време защитавах и Боил Банов, и изобщо системата в Министерството на културата. Но останах доста огорчен от морала им! Оказа се, че топката е толкова ниска, и толкова е жалко съсловието, че са стигнали буквално дъното. Аз си мислех, че дъното е този Стоянович (Петър Стоянович, бел. ред), но то имало и още по-ниско.

И сега чух, че същият този Боил Банов щял да прави ревизия на Вежди (Вежди Рашидов, бел.ред) – нечувана наглост. Говорим за две вселени.

Банов беше толкова изхвърлен в собствените си очи

и в очите на всички около него – той искаше да се доказва като герой в реформата, но тази реформа стигна дотук той да подлизва дупето на някакви такива като Рашко Младенов. И ако тръгна да се занимавам с политика, ще го направя само заради тия боклуци!

- Ще го направиш ли? Ще влезеш ли в политиката, та дори и само заради провокацията на обстоятелствата, които описваш?
– Аз нямам амбиции в политиката, но получих покана за едно от формированията. В интерес на истината се колебах доста дълго време, но като видях какво се случва, вече не се колебая. Така че – да, сигурно ще кажа „да”. Доста дълго време ме убеждаваха, а аз все отказвах. И в един момент, като видях колко жалка изглежда цялата картина – особено като разбрах и кой как е назначавал – по какъв начин Боил Банов е станал заместник-министър… и че реално не е избор на ГЕРБ и на Вежди… тъжна работа. Затова ми се стори по-логично да се занимавам, отколкото да не се занимаваш – най-лесното е да не поемеш отговорност.

- Добре, мислиш ли, че ще разполагаш с такъв властови инструментариум, а и потенциал, да се справиш с нещо, което е толкова гръмко и устойчиво като система, както я описваш? Нещо подобно не се изкоренява просто с много силно желание…
– Да, да, абсолютно си права за това и аз съм абсолютно убеден, че не може да стане така. Но все пак, ако човек е в Комисията по култура, в парламента, има лостове, с които може да променя нещо. Разликата е, че поне имаш възможност да правиш нещо, отколкото, ако стоиш отстрани – там просто никой не те чува. В другата ситуация можеш да бъдеш дори подкрепен в действията си. Просто няма друг начин – без наличие на подобни властови лостове. Ако исках да променям с нещо Сатиричния театър, седейки отстрани, просто нямаше нищо да направя. Трябва да станеш директор, за да започнеш да променяш.

- Имаш ли носталгия за периода, в който управляваше Сатирата?
– На мен не ми липсва, но липсва според мен на логиката за развитие на театъра. На него би трябвало да липсва – защото този период беше един подем. Случваха се неща, които сега не се случват за съжаление. И там дори да има хора, на които липсвам, седят и взимат каквото им дадат. В България достойнството е луксозна стока – по какъв начин да се държиш достойно, при положение че нямаш никакъв друг шанс – и нито талантът, нито системата могат да те защитят.

Не обвинявам абсолютно никого, но и не очаквам да ми издигнат паметник

Това, което направихме с екипа ми по времето, когато бяхме там, беше много добре за театъра. Сега всичко е ниско долу – театърът се разруши и вече нищо не се прави.

- Беше ми споменал преди, че след твоята смяна като директор там е махнат портретът на Георги Калоянчев. Все още ли го няма или на някой му се е отключила съвестта да го върне?
– О, да, няма го. И не само портрета на Калоянчев. Бе махнат и портретът на Алеко Константинов – защото Вежди Рашидов го сложи и подари. Махна и портрета на Станислав Стратиев – като навремето дори донасяше лично в Държавна сигурност срещу него. И Станислав Стратиев напусна театъра благодарение на доносите на този човек, който в момента е директор там. А аз просто не мога да сравнявам Станислав Стратиев с тази мижитурка.

- Междуличностните конфликти търпят някаква логика, но защо се посяга на нещо, което носи смисъл на памет, на история?
– Точно тази е логиката… това са хора без морал. Затова и се посяга – защото нямат никакъв морал. Това да отидеш
да доносничиш – като агент Василев срещу Станислав Стратиев, е толкова жалко
че няма накъде повече. После въпросният става директор, маха Стратиев, маха портрета на Калоянчев, на Алеко Константинов, защото това са все хора, които го дразнят. Защото неговата посредственост е най-важната на света. Това е безумно – и на никой не му прави впечатление.

- А какво има сега на мястото на портретите на Алеко Константинов и Георги Калоянчев?
– Нищо. Стена. И на никого не му прави впечатление. Преминават отпред като мижитурки и така. И на министъра не му правеше впечатление, и на заместник-министъра, и на новия… (смее се), всичко е страшна работа.

- Цялото това разочарование през годините от системата, случващото се или по-скоро онова, което не се случва в театъра ли те провокира да впуснеш енергия в коренно различно начинание – създавайки преди години своята рекламна агенция?
– Не. Всъщност започнах да се занимавах с това производство съвсем случайно. Съдбата се намеси и така се подредиха моментите. Няма общо с театъра, то не беше даже съзнателен процес. Занимавах се тогава с телевизия, бях започнал да правя телевизионни предавания и в един момент стана така, че просто инвестирах в свое студио. Така се започна. Тогава още нямаше такъв тип реклама, говоря за ’95-а година, в началото на демокрацията. Спряха ми предаванията по телевизиите и аз трябваше да се издържам – по някакъв начин да си връщам и кредита, защото си бях заложил апартамента. И започнах от немай-къде.

- Но точно това пренареждане на обстоятелства успява да ти издигне стабилитета и до днес, нали така?
– Не знам дали е стабилитет, но определено ми даде възможност да правя неща, които харесвам. Да създавам един естетически свят, който е моят. Дотук. Оттук нататък всичко останало ще бъде много силно казано. В един момент идват и отговорностите – само когато лично се занимаваш с частно производство, разбираш колко е отговорен този процес. Само човек, който не е залагал всичко на карта, не знае какво значи денонощен труд и всеотдайност към процесите.

- Доколкото знам от теб в началото и на това твое начинание не са липсвали недоброжелатели…
– Така е, да, но вече ги приемаме за нещо нормално, нали (смее се). Посредствеността я има навсякъде, но тук бе предизвикано повече от това – каква кола караш, къде ходиш, преходни неща. Все неща, които никога не са ми били важни.

- Може и точно заради това, когато играеше Милото, го правеше повече заради едното желание, а не толкова заради хонорара, който е бил твърде илюзорен…
– Така е, да. Водех се, че имам хонорар, но той беше толкова мижав, че не ми се приказва. Горе-долу обядвах за тези пари, които взимах тогава на снимачен ден, което е доста жалко. Аз просто исках да пробвам тогава една нова система, по която всъщност работят по цял свят в киното. Всички големи в света работят по нея – ние в България обаче не я познаваме, защото сме изключително прости, елементарни и бездарни. Тези, които уж ни учат –

разни професори, режисьори… една лавина от псевдоможещи и мислещи хора

И ето докъде се стига – до фаталното незнание и неможене. Опитах, а това беше дълъг, огромен процес. Направихме цели 60 игрални филма. И съм благодарен на Господ, че успях да го случа, да покажа, че съществува и такъв вариант, въпреки че никой не го разбра…

- А защо не го е разбрал?
– За това ни е думата. Защото това са прости хора – и защото не могат и не знаят. Това е положението.

- Чувствал ли си се някога дотолкова демотивиран, че да ти се изпари всичкото желание да се изправяш и наново да тръгваш в някаква посока?
– Да… мен обаче винаги демотивацията ме мотивира. Като гледам сега кого направиха министър и кой му е заместник-министър, това ме демотивира. Но точно тази демотивация ме амбицира – защото в крайна сметка това не може да стои така. Противоударът е равен на силата на удара.

- А с рок страстта ти какво се случва днес? Да не забравяме, че през 90-те ти основа група „Контрол”.
– От време на време някой се сеща за това, казва ми и ми става мило. Нищо не се случва обаче – рокендролът в България е вече мъртвило. В края на 90-те – ’98-99-а година може да му се сложи един кръст и това е. Чалгата победи, но тя отдавна победи. Нас ни няма. Поп музика някаква лигава все още има, но нас ни няма.

- Напълно безвъзвратна ли ти се струва темата наистина? Ами „Легендите”, които се появиха наскоро като супергрупа, обединяваща легендарни музиканти от миналото и настоящето в един общ рок проект – не са ли те аргумент за обратното?
– Много харесвам Стенли и всичко, което прави. И случайно бях на един техен концерт – и видях, че всъщност да, те са динозаври, но няма кой да тръгне след тях. Тоест са абсолютно самотни динозаври. Публиката е там, има я, но тези, които трябва да ги разберат – младите – те не ги разбират, защото нямат среда. За да започнеш да разбираш нещо, трябва някой да те научи. За да разбереш Джокондата, не е достатъчно просто да застанеш пред нея, без да те научи някой и да кажеш – я, каква хубава картина.

- Ти имаш тази школовка от баща си, който е бил един от най-добрите виолисти в света!
– Така е, съгласен съм, че и средата, в която израстваш, дава значение. И баща ми имаше голям талант, и баба ми беше художничка, дядо ми – музикант, обаче ако погледнем в обществен план. А там средата е такава, че никой не учи младите хора, не им дава възможност да разбират. Затова те отиват и си правят чалгата (смее се) и толкоз.

- По-проблемно май се оказва това, че чалга е самият живот, който живеем, не толкова музикалният жанр…
– Уви, така е. И като гледам преподавателите във ВИТИЗ – там всичките са за изтрепване. Те са едни от най-големите виновници за ситуацията в българския театър. В това учебно заведение са страшни бандити и са неприкосновени.

mediynaya-reklama-v-ulyanovske1

KARE-EMIL

]]>
http://ovarna.bg/newsbulgaria/kalin-surmenov-samo-kato-vidim-koj-ni-e-ministur-na-kulturata-v-momenta-shte-ni-stane-losho/feed/ 0
Юлия Огнянова: Разгонихме фамилията на духовносттаhttp://ovarna.bg/intervyu-2/yuliya-ognyanova-razgonihme-familiyata-na-duhovnostta/ http://ovarna.bg/intervyu-2/yuliya-ognyanova-razgonihme-familiyata-na-duhovnostta/#comments Mon, 22 Feb 2016 21:33:11 +0000 http://ovarna.bg/?p=48191 Юлия Огнянова, учител на някои от големите личности в съвременния български театър, днес става на 93 години. Рожденият ѝ ден е празник и за нейните любими ученици, които не пропускат да й се обадят и да я посетят – ]]>

Юлия Огнянова, учител на някои от големите личности в съвременния български театър, днес става на 93 години. Рожденият ѝ ден е празник и за нейните любими ученици, които не пропускат да й се обадят и да я посетят – Стефан Москов, Александър Морфов, Нина Димитрова, Зуека, Кръстю Лафазанов…  От всеки свой възпитаник тя е извадила най-силните оръжия, онези, които са само негови.

Юлия Огнянова рядко дава интервюта. Затова ви предлагаме един разговор с нея за в. „Труд“ от декември 2005 г. Срещнахме се в дома й, говорихме над 3 часа и на изпроводяк ми даде три червени ябълки. Днес – 11 години по-късно – думите й звучат различно.

Повод за интервюто бе спектакълът й „Автопортрети за разпознаване”, поставен в Смолянския театър – днес заплашен от преобразуване в открита сцена. В „Автопортретите“ тя бе събрала „Снаха” и „Татул” на Георги Караславов, „Лазарица” на Йордан Радичков, „Железният светилник” на Димитър Талев и поезията на Валери Петров и Константин Павлов.

– След толкова години в театъра имате ли определение що е изкуство?

– По време на еволюцията на човека настъпва момент, когато той започва да изпитва потребност не само от храна, но и от красота. (Според мен и насекомите имат влечение към красотата, защо иначе природата ще създава различни красиви цветове? Прави го, за да ги примами, защото цветовете им влияят.) Развивайки се, човекът в един момент пропява – като начин на общуване или като израз на вълненията у себе си. Съчинява песен, в която изразява своята болка, страдание, веселие…

Изкуството се е родило у човека от само себе си. Духовността постепенно става негова потребност. Но днес ние, хората, й разгонихме фамилията на тази духовност.

– Защо, какво се промени?

– Просто на българите пак започна да им харесва в театъра. Аз видях как хубаво слушат по време на „Автопортрети за разпознаване” в Смолянския театър. Залата беше пълна с деца от Математическата гимназия, да видите как слушаха и ръкопляскаха на епизодите, когато вмъквах в представлението стихове на Константин Павлов. Бащата в „Снаха” на Караславов предизвиква смъртта на сина си. Момчето умира, но преди това казва, че на устата му се появяват мръсни думи, иска да ги изплюе по адрес на бащата. След това произнася: „Свечерява се, аз отново ще заспя със заблудата, че душата ми е чиста… ”

Каква самокритичност, нали? Това не е изобличително, не е илюстрация едно към едно на неговите чувства. Синът изобличава бащата, но и към себе си е взискателен.

Константин Павлов е най-големият ни поет. Той има лаконичен език, четат го хората и не го разбират. Но сега децата в театралния салон слушат стиховете му и го разбират, в края винаги ръкопляскат.

Взела съм от Константин Павлов едно стихче и съм го сложила до друго стихче. Защото искам да покажа, че нямаме право – освен на себе си – да бъдем съдници и на всички останали. И към себе си съм иронична. Даже когато направя нещо, което другите считат за добро, а и аз не го смятам за лошо, си казвам: Ами ако то е било някакво изпитание? Не мога да гарантирам, че ако попадна втори път в такава ситуация, ще постъпя по същия начин. Не допускам за себе си, че съм така изрядна и безупречна, че да мога да съдя другите.

– Кой ви е учил на самокритичност?

– Родителите ми. Никога не съм ги чула да говорят за съседите или за колегите в работата си. Като малка съм плакала, ако някое дете ме е удряло. А мама все ми е казвала: „Може и да не си разбрала, Юле, нещо си направила и си причинила болка на това дете.“ Аз съм била много кротка, научила съм се да плача чак на 2 години и осем месеца, имитирайки съседските деца.

– Може би това е било театър?

– Не мислех, че театърът е моето призвание. Виждах, че мога, че ми върви. Бяха ме дали в прогимназията на Николай Фол, той имаше театрална школа, всичките възпитаници постъпиха в Народния театър. Това беше преди да се основе висша театрална школа. Когато трябваше да правят „Дон Кихот”, едно от момичетата се разболя. И неочаквано дадоха ролята на Дулсинея на мен, повикаха ме от децата.

– Сигурно сте изпитали голяма гордост?

– Не. В друго едно представление играх вещица. Минаха не знам колко представления, баща ми нищо не спомена, но мама каза един ден: „Дете, татко ти май не е много очарован от това. Пита ме – тя актриса ли иска да става?” Навремето нямаше специалност, която да ме привлича повече от другите. Нищо не ме затрудняваше, защото внимавах в час и още там си научавах уроците. Само домашните по латински преписвах от една Красимира. Нашите никога не са питали как съм завършила, какви са ми оценките. Обичали са ме, но не са ме глезили. Майка ми не ме е поучавала – това е добро, това – лошо. Расла съм свободна. Баща ми казваше: „В нашата къща се говори с един тон по-ниско.“ Защото бях буйна. Вкъщи никога не се говореше какви сме ние, какви са другите. Нямало е хвалби. Мен самохвалството ме отвращава.

– Театърът не е ли суета?

– Не е. В театъра създаваш друг свят от материала на реалния. Трансформираш хората, навиците, поведението, наблюдението, явленията в изкуство. Свиваш обема му, концентрираш го, тоест избираш начин да кажеш идеята си лаконично, за два часа да речем.

– Чии са портретите във вашите „Автопортрети за разпознаване“? Може би рисувате своя автопортрет?

– Да. Студентите ми знаят, актьорите – също. По този начин аз анализирам. Не искам да отсъждат високомерно драматургичните образи – този е отрицателен и дай сега да го черним. Човекът е сложно нещо. Щом е лош, ти не заставаш на негова страна и последиците се виждат. Не трябва да формираш у актьора самочувствие на високопоставен съдник. Мразя да чета морал, казвам на учениците си така: „Като усетите, че гледате някой през рамо, усъмнете се в себе си.“ Сами. Казвам им също: „Да се зарадваш на чуждото, на чуждия спектакъл, е по-естествено и по-закономерно, отколкото на своя собствен.“ Когато излезе ваша премиера, знаете колко неща не сте успели все още да осъществите. Възпитавам актьорите да бъдат съавтори на постановката. Провокирам ги, водя ги сами да го направят. А когато отидеш на чужд спектакъл, но като зрител, тогава вече наистина може да се насладиш на възможностите на театъра. Той ти пълни душата.

– Не надценявате ли понякога публиката или актьора?

– Трябва да дойдете на „Автопортретите“ и да видите какво значи публика. Как учениците ръкопляскат винаги щом свърши представлението. Като чуят:

Господи!
Една добра дума.
Една добра дума.
Една добра дума,
Господи!

Щеше да ме убие.
Щеше да ме убие.
Щеше да ме убие,
Господи!

Никой не посмя.
Никой не посмя.
Никой не посмя,
Господи!

Една добра дума!
Щеше да ме убие!
Никой не посмя!
Господи!

(Стихотворението „Вопъл“, написано: „на 11.1.1984 г. между 20,35 и 20,45 ч, след като Начо и Полка ме изоставиха“)

Дотам му е дошло на Коцето Павлов в живота, че има нужда само от добра дума. Нека да го убият, въпросът е, че вече не може без добра дума. Не може само с омразата и с лошотията. След това казва: „Все бързаме и все нямаме време…” Докато се сетим да дадем една добра дума на този, на когото е нужна, оп, пристига смъртта и го взема. „Един идва, поставя цветя, друг идва, отнема цветята. А смъртта – иди ми, дойди ми, иди ми, дойди ми. Така върви животът…”. Виждате ли каква поезия? И това го разбират децата. Муха да бръмне, така го слушат, в гробно мълчание.

– Учили сте на театър някои от най-интересните режисьори от днешната българска сцена. Какъв е бил подходът ви към тях?

– Всяка задача в математиката има много варианти за решение. Обучението в правене на театър нивелира, елиминира индивидуалността. А пък аз я усещам у студентите си и я измъквам. И затова те са различни. Като видите техните представления – никога няма да кажете, че ме копират. Защото и аз не копирам своите предишни спектакли. Просто всеки път ти се иска да стане различно, защото животът е толкова кратък.

За мен нравственото и естетическото са еднакви. Когато красивото е нравствено, то засилва красотата. Но и нравствеността е красива, когато има на сцената нещо духовно, вълнуващо, някаква добродетел…

Знаете ли, понякога мисля за себе си не много красиво – че може би и мен природата е създала като някои, които са повече консуматори. Дали умеем да се радваме на нейните чудеса? Аз искам да ги видя във всичко – и в живота, и в човешките отношения.

Връщам се пак назад, към оная скоба – майка ми е казвала: „Юле, няма, моето момиченце, да прегръщаш другите дечица“. Защо? „Защото ти е мечешка любовта.“

И досега, като има малки деца, ако дойдат при мен – разговарям с тях като с равни. Не признавам йерархията. За мен всички са равнопоставени. Не само актьорите, а целият екип и техническия персонал, всички са еднакво важни за спектакъла.

Площад Славейков

]]>
http://ovarna.bg/intervyu-2/yuliya-ognyanova-razgonihme-familiyata-na-duhovnostta/feed/ 0
Юлияна Дончева: Бареков ни прибра заплатите в ТВ7, тръгна си с милиони от парите ниhttp://ovarna.bg/intervyu-2/yuliyana-doncheva-barekov-ni-pribra-zaplatite-v-tv7-trugna-si-s-milioni-ot-parite-ni/ http://ovarna.bg/intervyu-2/yuliyana-doncheva-barekov-ni-pribra-zaplatite-v-tv7-trugna-si-s-milioni-ot-parite-ni/#comments Wed, 20 Jan 2016 07:45:43 +0000 http://ovarna.bg/?p=47031 Лъжеше ни, че не може да плаща заради фалита на КТБ Иван Гарелов, Елена Йончева, Юлияна Дончева, Катерина Евро и други техни колеги, работили в ТВ7, сезираха Европейския парламент заради неизплатени възнаграждения от евродепутата Николай Бареков, докато беше медиен ]]>
Лъжеше ни, че не може да плаща заради фалита на КТБ

Иван Гарелов, Елена Йончева, Юлияна Дончева, Катерина Евро и други техни колеги, работили в ТВ7, сезираха Европейския парламент заради неизплатени възнаграждения от евродепутата Николай Бареков, докато беше медиен шеф.

„Компанията на Николай Бареков „Ноу фрейм медия”, към която ние работехме, в един момент спря да изплащаха сумите на хората с мотива, че КТБ е фалирала и не му превеждат парите. След това се оказа при следващите директори, че сумите са били платени от страна на телевизията на Бареков, който обаче не ги е дал на нас, а очевидно ги е внесъл в други сметки. Може би общата сума, която дължи, са милиони, тъй като цели екипи не са си получавали парите“. Това заяви пред Faktor.bg водещата Юлияна Дончева, която е сред потърпевшите.

„Става дума за журналисти, сценаристи, оператори, редактори, гримьори, технически специалисти и т.н., които са били към „Ноу фрейм”. Иван Гарелов успя да осъди Николай Бареков, но притеснителното при нас с Катето Евро е, че съдът не дава ход на нашите дела вече 10 месеца. Платили сме си всички държавни такси, но до този момент делата дори не са разгледани. Оправданието на съдиите е, че са затрупани с дела и има по-важни искове от нашите. Ако това беше един обикновен човек, може би нямаше да стигаме до съд, защото на всеки може да се случи да изпадне в състояние на неплатежоспособност, но тук говорим за Николай Бареков, който декларира няколко милиона миналата година. Не може човек, който има няколко милиона неплатени задължения към свои бивши служители, да ни представлява в Европейския парламент. Аз лично моите пари за 10-е си предавания съм ги прежалила и целта ми е да получа поне някакво морално възмездие. Един човек, който обещаваше 1 млн. работни места, не може да си плати на работниците. Искам да се види какви хора ни представляват пред Европа. От самата „Ноу фрейм медия” започнаха да се крият и дори не ни дадоха бележки, за да си попълним данъчните декларации. Наложи се лично да пиша обяснения пред данъчните, че съм възпрепятствана от фирмата, в която съм работила“, обясни Дончева.

“За първи път някой си позволява да ни излъже по отношение на трудови възнаграждения. Ангажираме ЕП с този прецедент, защото наш работодател е бил човек, който в момента представлява страната ни в Европа. Той живее с незаконно придобитите средства и се изявява на най-високо ниво, без да се интересува колко професионалисти са били унижени от неговите неморални действия”, пък се казва в писмото на пострадалите журналисти до Брюксел.

“Чрез съдебни действия в България повече не може да бъде постигнато нищо съществено и затова разчитаме на по-различни действия и мерки спрямо евродепутата Николай Бареков”, завършват сигнала си потърпевшите служители на настоящия евродепутат Николай Бареков.

източник фактор.бг

]]>
http://ovarna.bg/intervyu-2/yuliyana-doncheva-barekov-ni-pribra-zaplatite-v-tv7-trugna-si-s-milioni-ot-parite-ni/feed/ 0
Кървав диктатор ли е Асад? Боян Чуков и западните ,,опорни точки“http://ovarna.bg/analyses/kurvav-diktator-li-e-asad-boyan-chukov-i-zapadnite-oporni-tochki/ http://ovarna.bg/analyses/kurvav-diktator-li-e-asad-boyan-chukov-i-zapadnite-oporni-tochki/#comments Fri, 15 Jan 2016 06:05:13 +0000 http://ovarna.bg/?p=46822 Интервю с Боян Чуков – външнополитически анализатор и специалист по Близък Изток и национална сигурност с дълга дипломатическа кариера. „Башар Асад е кървав диктатор“! „Путин предизвика бежанската вълна към Европа“! „Днес Русия няма лоялни съюзници“! „Икономиката на Русия не ]]>

Интервю с Боян Чуков – външнополитически анализатор и специалист по Близък Изток и национална сигурност с дълга дипломатическа кариера.

„Башар Асад е кървав диктатор“! „Путин предизвика бежанската вълна към Европа“! „Днес Русия няма лоялни съюзници“! „Икономиката на Русия не може да си позволи повече от 3 месеца война в Сирия“!
Прави впечатление, че западните медии отразяват руската военна намеса в Сирия по много едностранчив и идентичен начин. Без значение коя е медията, статиите, анализите и изводите по темата удивително съвпадат. Очевидно е, че всички те боравят с т. нар. „опорни точки“. Опорните пропагандни точки са раков тумор за мисленето и целта им е да промиват мозъци. Предлагам ви да ги анализираме, за да разберем дали те отразяват някаква истина или са си чист кьорфишек – пропаганда, която изкривява действителността.
Извадил съм няколко от най-често срещаните опорни точки, широко прокламирани от западната пропагандна машина:

Путин Обама

– Първата от тях гласи следното: „Намесата на Русия в Сирия е една авантюра. Путин не разбира в какво се намесва!“

– Да обърнем внимание на употребената от западняците дума „намеса“. Под „намеса“ се разбира да отидеш с агресия някъде, където не си канен. Съгласно международното право обаче има два начина една страна да присъства легитимно със своите въоръжени сили на територията на друга държава, какъвто е случаят с присъствието на Русия в Сирия. Първият начин е когато има официална покана от правителството в Дамаск. Русия има такава покана. Другият начин е да има резолюция на ООН, която съответно дава право за подобно участие или намеса. Русия е единствената държава в света, която получи такова разрешение от ООН. Тоест, американските, турските, френските и всички останали самолети, без тези на Сирия и Русия, които летят във въздушното пространство на Сирия – са АГРЕСОРИ!!! Агресори са всичките 63 държави от коалицията, ръководена от САЩ, които за година и половина не направиха почти нищо в борбата с ИДИЛ. А колкото до „авантюристът Путин“ – това е изключително несериозно и евтино клише. И не намирам дори за нужно да го коментирам.

Башар Асад Путин

– Ето и втората опорна точка на западните анализатори: „Руската намеса ще усложни сирийския въпрос. Последиците от кризата ще се усетят не само на регионално, но и на глобално ниво“. Въпросът ми е накъде повече може да се усложнява сирийският проблем?!

– Ако си спомняте, абсолютно същата теза беше пропагандирана и по отношение на Либия преди бомбардировките. Твърдеше се, че като падне диктатора Кадафи, там ще настъпи демокрация, нещата скоростно ще се подобрят и държавите от региона ще заживеят спокойно и тихо. Либия – държава с добре развити институции и население със завиден жизнен стандарт, която сдържаше бежанската вълна през Средиземно море към Европа… след западната намеса се разпадна на племена. Защото държава Либия вече не съществува. От столицата Триполи не са в състояние да контролират дори 10 % от територията. Останалите 90 % са под властта на отделни племена, които провеждат собствена политика. И всяко от тези племена воюва с останалите за да се докопа до находищата на нефт и газ в пустинята, както и до нефтопреработвателните заводи.
По отношение на Сирия американците опитаха да приложат същата формула. След свалянето на Башар Асад щяха да превърнат Сирия в 100 %-ово копие на Либия.
Но с разполагането на руския военен контингент там този процес на разруха беше стопиран.

– Трета опорна точка: Западните медии твърдят, че Асад е изключително кървав диктатор. И едва ли не такова чудовище не се е раждало преди. Чудовище ли е Асад наистина?

– Дали Асад е кръволак е въпрос, който е най-добре да зададем на Джон Кери. Има снимки, на които се вижда как той и семейство Асад – (Башар и изключително красивата му съпруга) вечерят заедно. На други пък Кери и Асад са снимани прегърнати. Самият Башар Асад е учил за офталмолог в Лондон, той е възпитан в британска атмосфера, съпругата му е работила в една от най-големите лондонски банки, а родителите й са дипломати в Англия. Съпружеската двойка Асад са чист продукт на западната култура. И допреди 4 – 5 години г-н Асад беше посрещан с най-голямо уважение навсякъде в Европа. Включително и в България. Има множество негови снимки с Бойко Борисов.

Снимка от вечерята на семейство Асад с Джон Кери и съпругата му!

Башар Асад се превърна в чудовище, когато САЩ решиха да правят Европа енергийно независима от Русия, като й прекарат газопровод от Катар и Саудитска Арабия. Проблемът е, че този газопровод по пътя си от Персийския залив до Европа няма откъде другаде да мине, освен през територията на Сирия. Която обаче открай време си е в руската сфера на влияние. Когато Сирия навлезе в стратегическите планове на САЩ, Катар и Саудитска Арабия за изхвърляне на „Газпром“ от Европа и заместване на руския газ с персийски такъв, Сирия отказа газопровода да минава през нейна територия. А чашата на търпението на янките преля когато Башар Асад малко след това подписа договор с иранците за построяването на газопровод през Сирия, който да снабдява европейските държави с ирански газ.
Няма нито едно доказателство, че Башар Асад е диктатор. Напротив! Сирия е единствената арабска държава в света, която е обявила 4 празника на християнското си малцинство за свои официални такива.

– Друга една опорна точка гласи: „Русия се намесва в конфликта сунити – шиити и рискува да се превърне във враг № 1 на арабите и мюсюлманите.

Тази теза не издържа на фактите. Действията на Русия в Сирия се подкрепят както от сунитски, така и от шиитски държави. В Русия живеят 20 млн. мюсюлмани – сунити. В Москва наскоро беше открита уникална джамия. На откриването присъстваха президентите на сунитските Турция и Палестина. Бившите съветски републики Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан, които са в един военен съюз с Русия също са сунитски страни. Присъствието на руснаците в Сирия се подкрепя от президента на Египет. В Кайро се намира университета Аласхар –най-реномираното богословско училище, което обучава кадри за целия сунитски свят. И то определя ролята на Египет като религиозно-философски камертон за арабската общност. Тоест сунитите подкрепят Путин. Но предимно шиитски Ирак, изцяло шиитските Иран и Сирия, в която също има голямо шиитско мнозинство, също подкрепят Русия.

русия

– „Днешна Русия няма лоялни съюзници“ – опорна точка, която масово се споделя от т. нар. десни интелектуалци у нас.

– Те може би имат предвид , че Русия няма съюзници сред страните членки на НАТО. Защото за голяма част от нашите анализатори понятието „целия свят“ се изчерпва с Евро-атлантическата общност, която на всичкото отгоре нелепо наричат „Световна демократична общност“. А такава не съществува!

Китай, който със своето население от 1.6 млрд. души вече е първа икономика в света, стои плътно зад Русия. Същото важи с пълна сила и за останалите свръхдържави от БРИКС. За регионалния лидер в Близкия Изток Иран важи същото. Виждаме, че с настъпването на Ислямска държава и задушения от американците Ирак все по-явно подкрепя и си сътрудничи с Русия. Има и един скрит съюзник на Русия и това е Израел. За хората, които издълбоко следят външнополитическите събития, този съюз не е тайна.

– Още една опорна точка: Руската икономика не може да си позволи намеса в Сирия! Твърди се, че ако войната в Сирия се проточи повече от година, Русия ще фалира.

– Тази манипулация е игра на цифри и думи. Една от големите легенди на западната пропаганда е, че руската икономика ще се сгромоляса ако цените на петрола паднат под 30 $ за барел. Но пропускат да споменат, че само 25 % от приходите на Русия идват от износа на въглеводороди (газ и нефт). След обявяването на санкциите Русия много активно преструктурира икономиката си в посока самодостатъчност. За целта изчисти всички либерали и глобалисти, които стояха на възлови места в политиката и икономиката на държавата и разхищаваха ресурса й. И вече в руската икономика наблюдаваме едно здравословно изпотяване, което е точно момента преди болния и разложен от западен либерализъм организъм да оздравее напълно.

– Опорна точка: „Путин предизвика бежанската вълна към Европа“. Как успя да го направи?

– Първо, за коя бежанска вълна става въпрос. Защото според цифрите само 18 % от бежанците към Европа са сирийци. Тоест, смешно е да се твърди, че появата на руски самолети в сирийското небе е предизвикало бежанската вълна. Кучето е заровено не в Москва, а в Анкара! Турция имаше амбиции да се превърне в енергиен газов и нефтен хъб – разпределител № 1 на енергоресурсите от Близкия Изток към Европа. Не успя! Но пък се превърна в бежански хъб. И умело се възползва от тази си роля, като извива ръцете на Стария континент. Турция прие около 2 млн. бежанци. При положение, че разполага с една от най-добрите армии и специални служби в света, нали разбирате, че движението на бежанците се решава еднолично от Анкара. Турция решава кога и кои бежански шлюзове ще бъдат отворени в посока Европа. А под чия диктовка го прави? Със сигурност на САЩ.

– Вариация на горната опорна точка е, че „бежанците към Европа бягат от войната в Сирия“.

– Не повече от 10 % от бежанците наистина бягат от размирни райони. Останалият емигрантски поток е добре организирано мероприятие, то не е спонтанно. Доказателствата за това са: Бежанците вървят към Европа подозрително добре оборудвани: с банкови карти, с айфони, джипиеси, раздават им се наръчници, в които ги упътват къде границата е по-рехава, откъде могат да минат и т. н. Има достатъчно данни, които бяха публикувани в австрийски медии, има разпити в унгарската полиция, данни от немското и френското разузнаване… И в този план да твърдим че от Турция спонтанно са тръгнали някакви хора, е смешно. Сещам се за една снимка във френски вестник: огромен емигрантски поток, който върви към Европа, а отдолу надпис: „Открийте жената в този поток“!

– Друга опорна точка: Русия прави операцията в Сирия, за да прикрие отстъплението си от Украйна. Превеждат се и данни, че Донецката и Луганската републики вече не представлявали интерес за Владимир Путин. Има ли логика в това?

– Няма логика, въпреки, че събитията и в Украйна, и в Сирия са свързани. Това е големия сблъсък между геополитическите противници. САЩ, които са на евроатлантическия полюс и Русия, които са на евразийския полюс. Но да се счита, че има отстъпление в Донбас е смешно. Първо, Русия никога не е влизала с въоръжени сили в Донбас, че да отстъпва. При тази страховита армия и бойна мощ, която показват руснаците в Сирия и окаяното състояние пред разпад на украинските военни сили… Не друг, а британски военни казаха, че ако Русия реши да окупира Украйна, ще го направи за 24 часа. Тя не е предприела такава стъпка до този момент, следователно откъде да се оттегли. Путин няма нужда да воюва за Украйна, само трябва да чака. Защото ситуацията там е трагична. В Полша официално държавата е заверила документи на десетки хиляди поляци, които искат да реституират свои имоти на украинска територия. В противен случай Украйна трябва да им изплати 30 млрд. долара. По пътя си към Европа Украйна започва да се разпада. В този план стратегията на Путин в Украйна е много ясна. Там има ненамеса във вътрешната политика на Украйна. Но Путина не е съгласен с геноцида спрямо рускоезичното население там. В това число влизат и нашите сънародници в Украйна, защото макар и етнически българи, те са рускоговорящи и спрямо тях има геноцид. Затова и бесарабските българи подкрепят политиката на Руската федерация. И масово се изпокриха, когато получиха военни призовки да се бият срещу Русия. Но не са само те. За близо една година на тоя кървав фарс в Донбас, Русия получи 1 млн. бежанци – половината от тях войници. Тоест, една голяма част от украинската армия дезертира и отиде да живее в Русия.

източник : скандално.нет

]]>
http://ovarna.bg/analyses/kurvav-diktator-li-e-asad-boyan-chukov-i-zapadnite-oporni-tochki/feed/ 0
Райна Кабаиванска: Бъдещето ни чака зад ъгълаhttp://ovarna.bg/culture/rajna-kabaivanska-budeshteto-ni-chaka-zad-ugula/ http://ovarna.bg/culture/rajna-kabaivanska-budeshteto-ni-chaka-zad-ugula/#comments Sat, 02 Jan 2016 12:05:14 +0000 http://ovarna.bg/?p=46430 Пожелавам малко мъдрост на тази наша земя Изкуството облагородява, но няма да спаси света. Когато си на сцена, откъсваш се от реалността, като падне завесата, падаш и ти. Животът ми мина в музика, затова съм от най-привилегированите личности. ВИЗИТКА: ]]>

Пожелавам малко мъдрост на тази наша земя Изкуството облагородява, но няма да спаси света. Когато си на сцена, откъсваш се от реалността, като падне завесата, падаш и ти. Животът ми мина в музика, затова съм от най-привилегированите личности.

ВИЗИТКА:
Родена в Бургас на 15 декември 1934 г.
В Консерваторията учи пиано и пеене при Прокопова и Йосифов.
Заминава за Италия през 1958 г.
През април 1959 г. печели оперния конкурс във Верчели заедно с Лучано Павароти и дебютира в ролята на Жоржета в “Мантията” на Пучини. Същата година дебютира и в “Палячи”. По-късно печели конкурса за млади изпълнители към школата на Миланската Скала.
През 1961 г. дебютира в „малката“ Скала в “Нощен турнир” от Малипиеро. През май 1961 година e дебютът й в “голямата” Ла Скала в ролята на Агнес в “Беатриче ди Тенда”.
Печели веднага три престижни международни контракта – за Ковънт Гардън в Лондон, Сан Франциско, а Рудолф Бинг, директор на Метрополитан опера в Ню Йорк, сключва с нея договор за петнадесет сезона.
През 1969 г. открива сезона на Ла Скала с ролята на Елвира от “Ернани” на Верди, заедно с Пласидо Доминго и Николай Гяуров. По това време се запознава с асистента на режисьора Джорджо де Лулло – Франко Гуандалини, млад оперен режисьор, колекционер и аптекар в Модена, който по-късно й става съпруг.
През 1973 г. е поканена за ролята на херцогиня Елена в “Сицилиански вечерни”, спектакъл, с който се открива новият театър в Торино, под режисурата на Мария Калас.
През 1976 г. дебютира като Амелия от “Симоне Боканегра” в Ла Скала под диригентството на Клаудио Абадо.
През 1978 г. Херберт фон Караян кани Райна за “Трубадур” за фестивала в Залцбург и за операта във Виена. По-късно за сезона 1981/82 г. Караян я кани за ролята на Алис от “Фалстаф”.
През 1979 г. Райна пее в “Евгений Онегин” в Метрополитън опера в Ню Йорк, а през 1980 г. нейната Тоска с Лучано Павароти е истински триумф за Миланската скала.
През 1978, 1983 и 1997 г. тя представя своята изтънчена интерпретация на Мадам Бътерфлай на гигантски открити оперни сцени като тази на Арена ди Верона – направила специално за Кабаиванска нова грандиозна постановка.
Първите майсторски класове на Райна Кабаиванска се провеждат през 1992 г. близо до Торино. Кабаиванска е професор в Академия Киджана в Сиена, Академията в Озимо, Кралския оперен театър в Мадрид, Нов български университет, Торре дел Лаго, Академията за млади таланти към Арена ди Верона.
През 2004 г. заедно с Лучано Павароти, Мирела Френи и диригента Леоне Маджиера Кабаиванска открива музикална академия в Модена.
Член е на журита на редица престижни конкурси – „Мария Калас“, „Кралица Елизабет“ и т.н.
През 2002 г. Райна Кабаиванска учредява фонд в Нов български университет, с който продължава своята благотворителна дейност в България.

Маестра Кабаиванска, някои хора посрещат Нова година със списък с обещания пред себе си „През тази година ще направя това и това…“. Вие имате ли такъв лист?

– Нямам подобни планове. Смятам, че на 81 години човек не може да прави каквито и да било списъци или творчески проекти. Достатъчно са другите ми ангажименти – непрекъснато съм или на уроци, или на път, за да чуя моите ученици, които пеят. Така че дните ми са много, много заети винаги. Нищо не очаквам от бъдещето, което не ми се вижда много светло.

- Защо?
– С това ужасно международно положение в никакъв случай не мога да бъда оптимистка. Понякога човек трябва да си дава сметка къде живее, защо живее и какво става наоколо. Съществуват не само опера и музика, а много други неща, които за съжаление не можем да контролираме.

- Списание „Тайм“ обяви Ангела Меркел за човек на 2015 година. Как ще коментирате този избор, одобрявате ли го?
– Тук в Италия може би хората се надяваха да бъде папа Франциск, но смятам, че „Тайм“ имат право. Ангела Меркел е силна жена и знае какво прави. Смятам, че Германия е страна, в която всички работят много добре. Хората са добросърдечни и добронамерени. Винаги, когато ходя там, ми правят впечатление големият ред, чистотата и най-важното – хората съвестно си гледат работата.

- Това ли й липсва на Европа?
– Именно – съвестно да си гледаме работата, за която отговаряме.

- Папа Франциск, когото споменахте, много говори за приближаване на Изтока и Запада, за повече усилия за избягване на конфликтите…
– На теория това звучи много добре. Това е същността на християнството – ние сме религията на мир и на прошка. Докато ислямът проповядва смърт на неверниците. В никакъв случай не може да си правим илюзии, че трагичните събития, които се случиха, не са на религиозна основа. Дано папа Франциск има право! Дано! Аз съм малко песимистично настроена, но ще видим. Бъдещето ни чака зад ъгъла!

- Кога посетихте за последно Германия, видяхте ли бежанци, разминахте ли се със тях?
– Да, преди няколко месеца. Провеждах майсторски клас в Пасау – разкошен град, който е много близо до австрийската граница. Всяка година там се провежда младежки фестивал. През този град минаваха по десет хиляди бежанци на седмица. Видях абсолютната организация на германците. Веднага настаняват бежанците в удобни и затоплени помещения, а после ги пращат в различни посоки. Това не може да се каже нито за Франция, нито за Италия, нито за Англия. Моите впечатления от живота в Германия са съвсем пресни. Наистина е много подредено.

- Какво трябва да направим ние, българите, че да си подредим нашата къщичка?
– Това е въпрос за няколко милиона евро или долари, зависи колко можете да ми платите. Ако имах рецептата, щях да я дам на ООН или на друга хуманитарна организация. Уви, днес никой няма тази магическа рецепта. Но да не прекаляваме с тези теми…

- Добре. Къде ще посрещнете Нова година?
– В собствената си къщурка ще бъда. Както винаги. С децата, внучетата. Това е най-хубавото.

- Внуците ви ще живеят в различен свят от вашия, какъв ще е той?
– И това е пак въпрос за милион долара. Не искам да мисля за бъдещето. Ние бяхме наистина генерация, чийто живот мина през много трудности, но и в голям културен разцвет. Това е много ценно и много важно.

- Тази година ви се роди второ внуче – прекрасната Чечилия. Тананикате ли й край люлката?
– Не, защото нямам детски репертоар. Само се сещам от време на време за „Хей, ръчички, хей ги две, те ме слушат най-добре“. Съвсем елементарна история от моето детство, научена от майките и бабите!

- С какво помните първата си Нова година в Италия?
– Много назад ме връщате! Нямам абсолютно никакви спомени, но сигурно е била мизерна история. Първата година бях много сама, в доста тежки условия, но както виждате – нямам нито лоши, нито хубави спомени. Това е все пак положително. Аз съм доста реалистка, без излишни сантименти.

- Какво си пожелавате освен задължителното здраве?
– Не искам да казвам големи думи, но малко мъдрост на тази наша земя във всички направления.

- Постоянно сте в досег с красотата, с изкуството, продължавате ли да смятате, че то облагородява?
– Изкуството облагородява, но няма да спаси света според мен. Малко се отдалечаваме от изкуството, от красотата. Знаете, че не съм много фен на електрониката и на компютрите. Все още заспивам в книга в ръка.

- Коя е книгата, която четете сега?
– В момента чета една много интересна книга – за хората, които се връщат от другия свят след много тежки болести и кома.

- Значи е книга за пътуването…
– Да. Много е хубава, защото всички хора описват невероятна светлина, добро чувство за благоденствие и щастие и не искат да се върнат на земята. Ха-ха! Харесва ли ви тази теория? Зная, че ви харесва!

- Сцената не дава ли същото усещане?
– Така е! Когато си там е откъсване от реалността и после, като падне завесата, веднага падаш на земята и понякога и без парашут. Слава Богу, животът ми мина на сцена. Това е спасение! Аз съм една от най-привилегированите личности.

- Сега се борите за младите. Учениците ви от кои страни идват сега?
– Отвсякъде. Провеждам непрекъснато майсторски класове в Испания, в Италия, в България. Този месец пътувах до Париж, защото моя ученичка пя в в театър „Шан-з-Елизе“ в „Норма“, която е много страшна роля за сопран. После бях във Венеция заради друга ученичка. На откриването на сезона пък бях в Рим, защото пя трета моя ученичка. Имам доста ходене още по света, защото моите деца са много добри. Струва ми се, че е мой дълг да се занимавам с обучението на млади певци. Преди много години в началото на кариерата ми в Италия срещнах много щедра жена, каквато беше учителката ми Дзита Фумагали-Рива. Тя се раздаваше по същия начин – непрекъснато с младите, без никакви плащания и заплащания. Напротив, тя ни правеше непрекъснато гозби в апартамента си, защото знаеше, че бяхме гладни и бедни. Няма да забравя как пях за първи път в „Бохеми“ – може би беше през 1960-а. Пях партията на Мими в един малък театър в Сан Ремо. Беше ме наел частен импресарио, помня, че пях за мизерна сума. Нямах хубаво палто да се явя като примадона и моята учителка Дзита Фумагали-Рива ме докара ужасно – сложи ми една стара лисича кожа, шапка с брошка и така тръгнах в трета класа. Тогава по влаковете имаше и трета класа, а аз не можех да си позволя нито втора, нито първа. Затова сега опитвам да правя същото за моите деца.

- През 80-те години вие принуждавате Ла Скала да ви плати компенсации за неизпълнение на договора от тяхна страна. Давате ли този пример на учениците си.
– Не, защото днес млад певец не може да си позволи подобна дързост. Времената са страшно променени. Тогава се говореше за Калас и за Тебалди, както сега се говори за Балотели. Култът не е към операта, защото тя е нещо изживяно. А относно отношенията ми със Скалата – трябваше да пея в „Манон Леско” и имах редовен договор. Те обаче не направиха представление. Спомням си много добре, че пеех в Мюнхен, когато директорът на Ла Скала ми телефонира и каза: „Знаеш ли, Райна, ние по технически причини не можем да направим „Манон Леско”. Аз ще дойда в Мюнхен, за да си говорим лично и да видим за догодина някаква опера, в която да пееш”. Всичко това се случва само 5-6 месеца преди премиерата, тоест в много кратък срок. Аз много спокойно отвърнах на директора: „Сега е вече късно да ме предупреждавате, защото съм отказала много други предложения за същия период, но ако дойдете тук, ще си говорим и ще видим”. Той, разбира се, не дойде в Мюнхен. Тогава самочувствието на Скалата беше много високо. Беше невероятен трамплин за кариера и те си живееха с това самочувствие… Аз си изпях моите спектакли в Мюнхен, изчаках може би един месец, но не получих никакви новини от Милано. Върнах се в Италия, попитах едни приятели: „Кой е най-страшният адвокат в Милано”. Те ми казаха. Телефонирах, срещнахме се, казах му: „Веднага дело на Скалата”. Той се хвърли възторжено, но в театъра така се изплашиха, че ми платиха веднага без дело. Платиха ми всички спектакли, които аз не пях! В цялата ми кариера това са единствените пари, за които не съм се потила.

Агенция Монитор

]]>
http://ovarna.bg/culture/rajna-kabaivanska-budeshteto-ni-chaka-zad-ugula/feed/ 0
Найден Зеленогорски: Пак казвам – подкрепям Москов. Той взе правилно решениеhttp://ovarna.bg/newsbulgaria/politic-news/najden-zelenogorski-pak-kazvam-podkrepyam-moskov-toj-vze-pravilno-reshenie/ http://ovarna.bg/newsbulgaria/politic-news/najden-zelenogorski-pak-kazvam-podkrepyam-moskov-toj-vze-pravilno-reshenie/#comments Tue, 15 Dec 2015 07:03:36 +0000 http://ovarna.bg/?p=45879 Решенията в Реформаторския блок се взимат с 2/3. Ние не подкрепяме Борисов, а управляващото мнозинство, от което сме част. Ако идеята е да има предсрочни парламентарни избори, а блокът да бъде разделен, този филм съм го гледал. Това заяви ]]>

Решенията в Реформаторския блок се взимат с 2/3. Ние не подкрепяме Борисов, а управляващото мнозинство, от което сме част. Ако идеята е да има предсрочни парламентарни избори, а блокът да бъде разделен, този филм съм го гледал. Това заяви пред Нова телевизия депутатът от Реформаторския блок Найден Зеленогорски.
„Тогава ще попитам – кой ще поеме отговорността и кой ще отговори на десните разбиратели. Ние сме поели ангажимент и трябва да го изпълним”, допълни той.

„Аз не бих подкрепил действията на протестиращите снощи, които с мегафони крещяха за министър Москов: „Предател!”. Къде се намираме? В коя част от отрязъка на демократичната история на България?”. Ще го кажа пак – подкрепям господин Москов и ще го подкрепям пак. Смятам, че той взе правилното решение”, коментира реформаторът.

Той допълни: „Няма решение на РБ дали ще останем в управлението или ще излезем в опозиция. Каквото решат днес 2/3 от реформаторите, това ще стане. Ако се вземе решение с 2/3, че ние напускаме, вероятно ще напуснем. Ако 2/3 решат да останем, вероятно всички ще останем. Не бих искал да манипулирам избора или да подвеждам избирателите. Знам, че е голямо разочарование това поведение, защото идва Коледа и на хората не им е до това”.

„Аз имам най-тежка лична история с ГЕРБ. Нито Радан Кънев, нито който и да е, има такава история. Но когато си в политиката, ти правиш най-полезното за тези, които представляваш. Аз бих предпочел да работим нещата бавно и полека, без героични пози”, заяви Найден Зеленогорски.

„Единственото легитимно решение е да сме част от управляващото мнозинство. Това, което очаквам е, да има достатъчно дискусия и достатъчно мнения, с които да се съобразим и да чуем. Аз си общувам непрекъснато и с господин Кънев, и с господин Москов. Вчера Радан Кънев ми потвърди лично, че ще участва в предаването ви тази сутрин”, заяви Найден Зеленогорски.

Въпреки уверенията на Кънев обаче, той не се появи тази сутрин в студиото на Нова телевизия и остави съпартиеца си сам да отговаря в решаващия за блока ден.

Припомняме, че след като хората на Радан Кънев излязоха в опозиция, а тези на Меглена Кунева решиха да останат във властта, партньорите се събират за разговори за първи път след бламирането на конституционните промени и оставката на правосъдния министър Христо Иванов. Резултатът от разговорите може да определи съдбата на Реформаторския блок – дали ще останат заедно, или ще се разпаднат.

]]>
http://ovarna.bg/newsbulgaria/politic-news/najden-zelenogorski-pak-kazvam-podkrepyam-moskov-toj-vze-pravilno-reshenie/feed/ 0
Голямата интрига е появата във Варненския общински съвет на неформална група „Дънката“http://ovarna.bg/intervyu-2/golyamata-intriga-e-poyavata-vuv-varnenskiya-obshtinski-suvet-na-neformalna-grupa-dunkata/ http://ovarna.bg/intervyu-2/golyamata-intriga-e-poyavata-vuv-varnenskiya-obshtinski-suvet-na-neformalna-grupa-dunkata/#comments Tue, 10 Nov 2015 05:55:20 +0000 http://ovarna.bg/?p=44859 Григор Григоров: „В една група с Янко Станев аз няма да бъда никога и по никакъв повод. Няма как да се случат тези разговори.” Голямата интрига на днешния ден не бе нито клетвата на новия-стар кмет Иван Портних, нито ]]>

Григор Григоров: „В една група с Янко Станев аз няма да бъда никога и по никакъв повод. Няма как да се случат тези разговори.”

Голямата интрига на днешния ден не бе нито клетвата на новия-стар кмет Иван Портних, нито избора на Тодор Балабанов за Председател на Общинския съвет, нито коленопреклонното поведение пред ГЕРБ на разни групи и групички от доброволци да се отъркат във властта.

Голямата интрига бе отказът на Чавдар Трифонов да се регистрира, като член на обявената група „Реформатори-Народен съюз“.

При тежко заседание на новоучредената група, съветниците са избрали тяхното предложение за зам.-председател на Общинския съвет да бъде не очакваната номинация на Ивайло Митковски от ДСБ, а Светлан Златев, по известен в политическите среди, като човекът на Даниел Славов- Дънката.
Още с обявяването на листата, редена лично от Радан Кънев и неизвестна до последно за местните членове на ДСБ имаше брожения, довели до оттеглянето на Председателя на ДСБ- Варна Васко Василев от листата.

С преференции в Общинския съвет влязоха шест души, от които само двама членове на партиите от Реформаторския блок – Ивайло Митковски от ДСБ и Кирил Георгиев от ДБГ.

Оказва се, че Кирил Георгиев не е подкрепил кандидатурата на реформаторите за зам.-председател- Ивайло Митковски, а е подкрепил кандидатурата на Светлан Златев.

На въпрос това решение съгласувано ли е с националното ръководство на ДБГ или е негово лично решение, Георгиев отговори:

„Решението ми е лично, а не политическо.“

И така с личните решения на политическите лица и личните решения на непартийните такива, групата „Реформатори-Народен съюз“ се сдоби с кулоарен прякор „Групата на Дънката“.

Обърнахме се към председателя на разпадащата се новосъздадена група, за да бъдат изяснени процесите, които се развиват с нея.

Г-н Григоров, защо подкрепихте кандидатурата на Светлан Златев за зам.-председател на Варненския общински съвет, след като само преди дни заявихте, че вашата номинация е Ивайло Митковски?

Григов Григоров:
“Бях учредител на ДСБ. Тогава всички, които влязоха покрай мен, а и не само покрай мен, влязоха доста хора, които смятаха, че това е един импулс за създаване на едно ново автентично дясно. Влязоха хора, които въобще не са имали никаква политическа кариера, единствено мечтаеха нещо да може да се случи различно. В крайна сметка при формирането на ДСБ се получи така, независимо, че преди това водихме месец, месец и половина разговори как старите функционери в лицето на Иво Митковски, Васко Василев и цялата група около тях, ще останат на заден план и ще помагат с опита си, но ще изкараме напред нови лица, с които посланията да бъдат чувани, защото посланията от старите хора не са чувани. И всичко вървеше в тази посока, докато дойде моментът, в който трябваше да се гласува ръководство и т.н. Там им е силата, апаратните хватки, докараха този, оня и накрая в ръководството на ДСБ бяха познатите лица. Това е един мой спомен. Аз напуснах и много други хора напуснаха. В крайна сметка не искахме да пресъздаваме отново тези хора в политиката, искахме да бъдат част от този процес, но не да бъдат те лицата. Този мой спомен ми повлия при решението за кого да гласувам за зам.-председател на групата. Затова подкрепих Светлан Златев.“

След като бяхте избран за председател на  групата твърдо заявихте, че вашето предложение за зам.-председател на ОС е Ивайло Митковски. Нещо е променило в тази седмица решението ви и това не е учредяването на ДСБ. Кое е това нещо?

Григор Григоров:
„Промени го неговата изява, когато се яви в едно радио и каза: „Ние не подписахме жалбата за касиране на изборите, защото компанията е неподходяща и защото е непълна юридическата подготовка.“ Т.е. той казва, че не признава изборите такива, каквито са. Смята, че има някакво нарушение, както смята и Чавдар Трифонов и респективно ние трябва да обжалваме или нещо от този род. Това абсолютно не кореспондира с два дена по-рано проведената ни среща, в която обсъждахме въпроса какво е нашето отношение към изборите. Бяхме без Чавдар, само петимата и нашето отношение ясно и категорично беше, че изборните резултати са такива и трябва да се признаят. Ако е имало някакви технически нарушения, нередности, ние не може да хвърляме в обществото  постоянно някакви тези, които са плод на нашето въображение и да предполагаме какво е станало. Ако имаме факти, ако имаме доказателства- добре, но просто ей така да оправдаваме недобрите резултати и незадоволителното представяне на коалицията, това е недопустимо.”

Не ви ли смущава факта, че новата ви група още със създаването си вече кулоарно е наричана „Групата на Дънката“? Коментира се, че именно чрез вас той вече има не просто съветници, но дори и зам.-председател на общинския съвет.

Григор Григоров:
„Аз това нещо не го знам и не мога да разбера защо се пришиват някакви етикети на някого. Не вярвам, че Светлан Златев или Антоан са подставени лица на Дънката.”

Очевидно взаимоотношенията във вашата група „Реформатори-Народен съюз“ са влошени до крайност. Едва ли Ивайло Митковски, при това отношение към него, ще остане дълго при вас. Само Кирил Георгиев, като представител на Кунева не може да задържи името „Реформатори“. За да имате още представители на партиите от РБ ще приемете ли братята Станеви от СДС във вашата група?”

Григор Григоров:
„Никога. Ето сега Янко ме пита: „Айде, ще идвате ли при нас?”, аз го питам : Кои сте вие?, а той ми отговаря: „Реформаторите, нали сега така ..”. Викам: „Янко, никога няма да идваме, а даже не ви и каним.” Имаме категорично мнение по този въпрос.
Дори вчера в рамките на шегата коментирахме, нали ние не знаехме точно кой ще бъде предложен за председател на ОбС, само се чуваше, че ще е Тодор Балабанов и някой пита: „Ами ако е Янко Станев?”. Тогава гласуваме категорично „против”, т.е. моделът „Кирил Йорданов”- „Янко Станев” няма въобще никакво място в нашата визия.“

Няма да си промените  мнението след една седмица, като с Митковски?

Григор Григоров:
„В една група с Янко Станев аз няма да бъда никога и по никакъв повод. Няма как да се случат тези разговори.”

Автор: Веселина Савова
Източник: vlastta.com

]]>
http://ovarna.bg/intervyu-2/golyamata-intriga-e-poyavata-vuv-varnenskiya-obshtinski-suvet-na-neformalna-grupa-dunkata/feed/ 0