19 ноември, 2017
01:20

    СНИМКА НА ДЕНЯ

    bulgaran

    новини от къщи ,,ЕкоСтар“

    Само сега пакет ,,двойна отстъпка" при резервация на почивка в къщи ,,ЕкоСтар" bulgaranbulgaran

    ТЕАТЪР „БЪЛГАРАН“ ПРЕДСТАВЯ ВЪВ ВАРНА

    7 юли, 19.30 часа, ФКЦ, ЗАЛА 1ЛЮБИМИ РУСКИ ПЕСНИ bulgaran 18.07 - 21.00 часа Летен театър КОНЦЕРТ НА ГЕОРГИ ХРИСТОВ bulgaran "Вражалец" на 14 и 15 юни от 19.30 часа зала 1 ФКЦ bulgaran 25 и 26.07 - 19.30 часа - ФКЦ, ЗАЛА 1 ЖЕНА МИ СЕ КАЗВА БОРИС bulgaran Виртуозите на хармониката - 29 март от 19.30 часа, ФКЦ зала 1 bulgaran

За Сони ….и за неговия Човек

октомври 12th, 2016 | Публикувал: Ивайло Василев | Добави коментар |
5 0
Прегледа
13 293
friendship23

От доста време в следобедните часове, разхождайки кучето ни в Морската градина на Варна , попадаме на една гледка до кучешката градинка. Куче лабрадор/или голдън/ лежи в тревата до алеята, а стопанина му е до него и често го гали, реше му козината или просто седи до него. Кучето лежи и спи….дълго..понякога часове. Не мърда и не реагира на нищо. Всеки ден…
Обикновено просто подминаваме, като стотиците други разхождащи се в парка хора.
Онзи ден пак ги видяхме, кучето бе станало и вървеше към подлеза…бавно,леко …и падна. Човекът го вдигна нежно на крака,погали го, говореше му и стоеше до него. Нещо ни преряза, заговорихме се с човека ..без да досаждаме. Оказа се, че кучето е просто доста старо….и човека всеки ден си го води до там…на въздух, на слънце. Човекът/пиша го с главна буква не само е защото в началото на изречението/ сподели с някаква много нежна тъга, че идването до там и прибирането им, им отнема часове…с почивки, лягания, падане …Сподели го някак с болка и с такава нежност към кучето си..С някакво чувство, все едно казваше-,,Само това мога да направя за него“. И го правеше, всеки ден …отделяше часове, за да има старото му куче няколко часа на слънце и на въздух, просто да поспи на зелената трева под някое дърво. Гали го,докато то , старото куче спи…или просто стои мълчаливо до него, все едно му казва ,,Спи спокойно приятелю, тук съм до теб“.
Всеки ден до там, до мястото на което то, старото куче е тичало и играло с други кучета, където е бягало като пале, разхождало се е гордо като мъжкар в разцвета на силите си, душило е женски кучета, гонило е топка и пръчка, радвало се е на срещи с кучета и хора. А сега го води пак там, просто да поспи на слънце и на въздух. Може би и двамата си припомнят всички хубави моменти, които са имали там, на тази полянка …кой знае. Той, Човека със сигурност знае, че поне прави нещо за своя четирикрак дългогодишен приятел.
Тръгнахме си , не го разпитвахме повече, не искахме да крадем от миговете им…От техните мигове един с друг.
Нещо ме преряза, стана ми много тъжно…в същото време изпитах респект към този човек и неговата връзка с това куче. За него всъщност, това явно не е просто куче…а част от семейството му, част от него в изминалите 15 години…И той му даваше малкото което можеше да му даде в края на пътя му….няколко откраднати мигове.
В това време и в този свят в който живеем, егоистичен и жесток…един човек води старото си куче просто да поспи в парка. Води го всеки ден….отделяйки часове, за да може стария му другар да има своите спокойни, слънчеви мигове в края на пътя си.
Може би много варненци са го виждали и подминавали, там до входа на кучешката градинка в парка…точно срещу входа всеки следобед. Да знаете ако го видите , това е Човек който дава на своето куче себе си….Знам, че утре ако мина от там и не ги видя, ще се натъжа, защото това ще означава , че кучето си е отишло…и че един човек ще е загубил завинаги своя приятел. Знам , че винаги когато минавам от там, ще търся с поглед под едно определено дърво Човекът и неговото куче…ще ги търся с поглед дълго и след като знам , че вече ги няма там. Ще ги търся с поглед и ще си мисля за това как едно куче влиза в живота ни…и остава завинаги там. Ще си мисля и за този човек, който просто даваше себе си…на своя приятел.
Толкова от мен…Няма какво повече да кажа.

П.П Този текст е написан преди десетина дни. Кучето се казва Сони и е на 15 години.  Днес 15 годишния Сони отново бе на своята разходка. Пристъпяше с треперещи крака, плътно опрян до крака на стопанина си, който го подпираше нежно за да не падне. Вън вече започваше да вали. Но те вървяха. Вървяха  двамата, един до друг….заедно.

Зарадвах се, че пак ги виждам заедно.

Погледнах ги, подминах ги…. не исках да им преча.

friendship23

 

Прегледа
13 293

Сподели

Вашата Реклама тук - За повече информация използвайте този линк

Добави коментар с профила ти във Фейсбук


Коментари към - За Сони ….и за неговия Човек

Все още няма коментари

Правила за коментиране в сайта ovarna.bg: За да публикувате коментар трябва да сте регистриран потребител на сайта и да се подписвате с реалното си име. Всеки коментиращ носи лична отговорност за написаният от него коментар. Лица, които се подписват с псевдоним или използват чужда самоличност не се допускат да коментират. Ако вече сте регистриран потребител на сайта, влезте с вашия логин и парола, за да коментирате. Коментарите на български език са задължителни. Коментари, съдържащи нецензурни изрази или нападки на расова, верска или личностна основа ще бъдат изтривани. Отстраняват се мненията, пропагандиращи идеологии и режими обявени със закон за престъпни (нацизъм, комунизъм), а авторите им ще бъдат предупреждавани и подлежат на забрана за коментиране в сайта в случай на подобен тип коментари.

Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментар.


    очаквайте:

    Четете ни във Фейсбук

    Реклама тук

    bulgaran

    Публикации в Svejo.net

    Профила ни в Google+