24 ноември, 2017
02:13

    СНИМКА НА ДЕНЯ

    bulgaran

    новини от къщи ,,ЕкоСтар“

    Само сега пакет ,,двойна отстъпка" при резервация на почивка в къщи ,,ЕкоСтар" bulgaranbulgaran

    ТЕАТЪР „БЪЛГАРАН“ ПРЕДСТАВЯ ВЪВ ВАРНА

    7 юли, 19.30 часа, ФКЦ, ЗАЛА 1ЛЮБИМИ РУСКИ ПЕСНИ bulgaran 18.07 - 21.00 часа Летен театър КОНЦЕРТ НА ГЕОРГИ ХРИСТОВ bulgaran "Вражалец" на 14 и 15 юни от 19.30 часа зала 1 ФКЦ bulgaran 25 и 26.07 - 19.30 часа - ФКЦ, ЗАЛА 1 ЖЕНА МИ СЕ КАЗВА БОРИС bulgaran Виртуозите на хармониката - 29 март от 19.30 часа, ФКЦ зала 1 bulgaran

Ирина Сендлер-забравената!

декември 15th, 2015 | Публикувал: Ивайло Василев | Добави коментар |
1 0
Прегледа
163
irina

През 2007 г. Сендлер е предложена за лауреат на Нобеловата награда за мир., но не беше избрана. Наградата получи Ал Гор за слайдшоуто си за глобалното затопляне…След това  тази награда отиде при Барак Обама, за предизборните си обещания..

Коя е Сендлер?

Ирина Кржижановска (Сендлер) е родена в Отвок на 15 февруари 1910 г. Баща й е лекар, завеждащ болницата в Отвок. Дъщеря на лекар, тя израства в дом, отворен за всеки болен и нуждаещ се, независимо дали евреин или не. В лекционните зали на Варшавския университет, където учи полски език и литература, тя и нейните единомишленици демонстративно сядат на скамейките, предназначени „за евреи“.

Когато националистическите главорези убиват нейна приятелка-еврейка, Ирина задрасква в студентската си книжка печата, който й позволява да заема „арийските“ места в аудиториите. Заради това я отстраняват от учебни занимания за три години. Такава била Ирина Сендлер към момента, когато нацистите нахлуват в Полша.

Когато нацистите окупират Варшава, евреите били подбрани като стадо животни към градското гето – на четири квадратни километра били разположени около 400 000 човека (по други данни, в гетото на 1 кв. км. имало около 500 000 души).

Дори преди да била започнала депортацията в лагера на смъртта Треблинка, смъртта в гетото била ежедневие. Но, парадоксално – имало и искрица надежда. Нищетата и полугладното съществуване (месечната порция хляб била два килограма) създавали идеални условия за разпространение на петнист тиф – епидемия, която потенциално би застрашила и немците. Затова нацистите разрешили на госпожа Сендлер и на нейните колеги достъп до строго охраняваното гето, за да раздават лекарства и санитарни материали. И тази „законна вратичка“ дала възможност на Сендлер да спаси много повече евреи, отколкото известния Оскар Шиндлер. Това било изключително опасно. Някои деца били изнасяни тайно в камиони или трамваи. Но най-вече били използвани тайни изходи на сгради около гетото.

Изведените деца получавали нови имена и ги укривали в женски манастири, в благоразположени семейства, приюти и болници. По-големите и онези, които вече можели да говорят, учели да се кръстят, за да не будят подозрения за еврейски произход. Бебетата упойвали с медикаменти, за да не плачат, когато ги изнасяли. Шофьорът на медицинския фургон научил кучето си да лае силно по команда, за да заглушава плача на бебета, които изнасял в тайник в пода на фургона.

Спасителните операции били разчетени до секунда. Едно спасено момче разказва как той, притихнал, чакал зад ъгъла на къщата, докато отмине немския патрул, после преброил до 30, стремглаво хукнал на улицата и скочил в канализационната шахта, която отваряли в точния момент. Оттам по канализационните тръби бил изведен от гетото.

Ирина Сендлер си спомня по-късно пред какви страшни избори е била принудена да изправя майките-еврейки, на които предлагала да се разделят с децата си. Те я питали: можете ли да гарантирате, че децата ще бъдат спасени? Разбира се, за никакви гаранции дума не можело да става – всеки път самото им излизане от гетото било под въпрос. Единственото, в което всички били уверени – ако децата останели, биха загинали. Ирина разказва: „Виждала съм ужасни сцени – например, бащата се съгласява да се раздели с детето, а майката – не. На другия ден разбираме, че цялото семейство е изпратено в концлагер“.

Тя изчислява, че за да бъде спасено едно еврейско дете, са били необходими 12 души извън гетото, работещи в условия на пълна конспирация – шофьори, свещеници, издаващи фалшиви кръщелни свидетелства, чиновници, но преди всичко това били семейства или църковни енории, които приютявали бегълците. Наказанието за помагачество на евреи било незабавен разстрел. Но това, което било още по-опасно – госпожа Сендлер се стараела да запази документи за произхода на децата, за да може да им помогне по-късно да намерят семействата си. Тези документи били писани на парченца от цигарена хартия, които тя държала на купчина на нощното си шкафче, за да може бързо да ги изхвърли през прозореца, ако в дома й нахлуе Гестапо.

Нацистите наистина я арестували. 11 гестаповци нахлуват в дома й през нощта на 20 октомври 1943 г. Ирина искала да изхвърли купчинката листчета през прозореца, но видяла, че къщата е обкръжена от немците. Тогава тя подхвърля купчинката на приятелката си, а сама отива да отвори вратата, докато приятелката й успява да скрие купчинката в пазвата си. Нея не прибрали. Като не открили документи в къщата, немците решили, че Ирина е само незначително винтче, а не важна фигура в мрежата, спасяваща евреи от гетото. При мъченията Ирина не издала нищо.

Нацистите я държат в затвора Павиак, където я измъчват, а после осъждат на разстрел. Разказват, че в затвора работила в перачницата и заедно с други затворнички раздирала бельото на немските войници, което трябвало да перат. Когато немците разбрали за това, строили всички жени и разстреляли всяка втора.

Благодарение на успешен подкуп Ирина Сендлер успява да се отърве от изпълнение на смъртна присъда. Името й било включено в списъка на вече разстреляните – по фалшифицираните документи тя била убита в началото на 1944 г.) В същото време приятелката й успява да закопае в корените на ябълковото дърво в двора на къщата им стъклен буркан с всички бележки за произхода на децата.

Оставащата част от войната госпожа Сендлер изкарва под измислено име. Никога не искала да я наричат героиня. Казвала: „И до ден днешен се чувствам виновна, че не направих повече“. На всичкото отгоре, чувствала се и лоша дъщеря, задето рискувала живота на възрастната си майка; обвинявала се, че е лоша жена и майка.

Дъщеря й трябвало да ходатайства, за да разрешат на госпожа Сендлер да я посещава в детския дом, където работела – в следвоенна Полша Сендлер отново била заплашена от смъртта присъда, защото работата й по време на войната се финансирала от полското правителство в изгнание, което след войната се считало от новото полско правителство за империалистическа марионетка. През 1948 г. Сендлер е в последните месеци на бременността си – разпитите в тайната полиция й костват живота на второто й дете, родено преждевременно. Хора като нея били преследвани от новия режим; на децата й не позволявали да учат редовно в университета; самата тя нямала право да напуска пределите на страната – по подобие на „черни списъци“ в СССР и други страни от блока на „народните демокрации“, към които принадлежи и Полша. „Какви грехове сте поели на съвестта си, мамо?“, питала я дъщеря й.

Едва през 1983 г. забраната й за напускане на страната била отменена и властите й разрешили да посети Йерусалим, където в нейна чест в Меморалния музей на Холокоста европейското еврейство тържествено засажда дърво. През 1965 г. Сендлер става една от първите „праведници на света“, в чест на които в музея „Яд Вашем“ садят дървета.

Много от спасените от нея деца, вече възрастни, се опитват да я открият, за да й се отблагодарят, както и да узнаят нещо за изгубените си родители. Последните си години Ирена Сендлер прекарва във варшавския частен санаториум „Елисавета Фиковска“, на името на жена, спасена от самата нея от гетото през юли 1942 г. Фиковска била изнесена като шестмесечно бебе в сандък с дърводелски инструменти.

През 2003 г. Сендлер получава най-високото държавно отличие на Полша, Ордена на Белия орел. Наистина, малко късничко. Светът не знае много за нея до 1999 г., когато неколцина момичета от щата Канзас в САЩ, популяризирали нейната история

Прегледа
163

Сподели

Вашата Реклама тук - За повече информация използвайте този линк

Добави коментар с профила ти във Фейсбук


Коментари към - Ирина Сендлер-забравената!

Все още няма коментари

Правила за коментиране в сайта ovarna.bg: За да публикувате коментар трябва да сте регистриран потребител на сайта и да се подписвате с реалното си име. Всеки коментиращ носи лична отговорност за написаният от него коментар. Лица, които се подписват с псевдоним или използват чужда самоличност не се допускат да коментират. Ако вече сте регистриран потребител на сайта, влезте с вашия логин и парола, за да коментирате. Коментарите на български език са задължителни. Коментари, съдържащи нецензурни изрази или нападки на расова, верска или личностна основа ще бъдат изтривани. Отстраняват се мненията, пропагандиращи идеологии и режими обявени със закон за престъпни (нацизъм, комунизъм), а авторите им ще бъдат предупреждавани и подлежат на забрана за коментиране в сайта в случай на подобен тип коментари.

Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментар.


    очаквайте:

    Четете ни във Фейсбук

    Реклама тук

    bulgaran

    Публикации в Svejo.net

    Профила ни в Google+